img
Home / СВЯТ / Александър Дугин: Западът е в пламъците на фалита! Стартираме Pax Russica – времето й дойде:

Александър Дугин: Западът е в пламъците на фалита! Стартираме Pax Russica – времето й дойде:

/
/
/
140 Views

Днес в света се нарежда ситуация, която е особено благоприятна за Русия. Да не се възползваме от нея би било историческо престъпление.

Пред очите ни окончателно се руши еднополюсния свят. Американската хегемония стремително отслабва. Съединените щати вече не могат да претендират за ролята на световен лидер и това вече е ясно на всички.

Изглеждаше, че отказа на САЩ от глобализма, отказа й от лидерска позиция в света и приемането на многополюсния модел със съответните нови правила на играта е лична позиция на Тръмп, който споделя изобационистките възгледи на традиционната американска десница. А от Байдън с неговото „Голямо презареждане“ и заричанията му да даде втори шанс на глобализма, всички очакваха нова световна инвазия на САЩ с характерните в последно време цветни революции и познатите ни отдавна „демократични“ войни по планетата с цел укрепване на западната хегемония.

Но на практика се оказа доста различно. Пред очите ни Байдън прави това, което Тръмп започна и възнамеряваше да продължи, ако не го бяха отстхранили от втори мандат: оттеглянето на всички онези структури на американската хегемония от Евразия.

Фактът, че Байдън не се осмели да ескалира напрежението в Донбас през пролетта на 2021 г., като отказа на украинските си марионетки решителната подкрепа в конфликта с Русия (всъщност не подкрепи техните пронизителни протести срещу Северен поток 2), а след това бързо избяга от Афганистан и сега тече подготовката за оттеглянето на американските войски от Ирак и Сирия, показва, че глобализмът не е вече в дневния ред на Вашингтон.

Очевидно неолибералните западни елити просто нямаха ресурси дори да имитират офанзива. Глобализмът отстъпва с нечувано висока скорост – дори по-бързо, отколкото при Тръмп.

Байдън се съсредоточи върху конфронтацията с Китай. Избра Пекин като по-безопасният от останалите два алтернативни полюса. Стана им ясно, че ескалацията на напрежението с Русия е стигнала до предел отвъд който може да последва само и единствено война. И избегнаха този безсмислен за тях челен сблъсък, ограничавайки се до санкции и прикрито финансиране за петата колона на отделни журналисти и НПО в Русия.

Обявявайки англосаксонския военен блок АУКУС за консолидиране на силите в Тихия океан и инициативата КВАД за включване на Япония и Индия в антикитайския алианс, Байдън всъщност нанесе удар по НАТО (Впрочем Тръмп се готвеше да направи абсолютно същото, но не му стигна времето).
Ето как ще се развива новата западна архитектура в света:

„Англосаксонците и малкото им останали съюзници срещу всички останали.“

Това дава на Русия уникален шанс бързо да разшири сферата си на влияние. Москва и Пекин са останалите два основни центъра в бъдещият многополюсен свят. Точно по тази причина е и напрежението, неспирните атаки и цялостната хибридна вона на англосаксонците – САЩ и Великобритания срещу Русия и Китай.

И ако Русия продължи тази своя линия на поведение, каквато демонстрира през последните 20 години, а нищо не показва, че Путин възнамерява да промени своя курс, то влиянието на Москва през следващите години само ще расте, докато силите на Запада прогресивно отслабват.

От самото начало, след като заложи на многополюсен свят и се противопостави на еднополюсния-американски, Путин направи единствения правилен съдбоносен избор. И постепенно идва моментът наистина да оценим резултатите му.

Сега Русия не трябва да действа реактивно, а активно. Тъй като Байдън е насочил цялото си внимание към Китай, Русия може бързо да разшири позициите и влиянието си в много различни посоки.

На първо място, основното: трябва да продължим – когато е възможно да се противопоставяме на англосаксонците и глобалистите. Ако подемат някаква инициатива, ния трябва да им пречим всячески да я осъществят. Тоест, необходимо е да се довърши раненият звяр.

От където американците си тръгват заради изчерпан ресурс да владеят ъъответната държава, Русия трябва да отиде там и да стъпи икономически и финансово с партньорите си в многополюсния клуб – с Китай, с Турция, с Иран, с Пакистан и т.н. Това е логиката на „Великата шахматна дъска“ или конфронтацията между Атлантиците и ЕврАзийците.

За да печелим, те трябва да губят и обратното. Сега загубите са от (страна на) атлантиците, а евразийците трябва весело и без да се колебаем да си върнем изгубените фигури, територии и зони. В противен случай някой друг ще отиде там на наше място. Но е по -добре цялото това влияние да се осъществи от нас.

Освен това си струва да подкрепим Китай в засилващата се негова конфронтация с англосаксонците. Това ще бъде важна основа за бъдещето и въпрос на принцип. Китай ще спечели в тази конфронтация, а Русия ще бъде на страната на победителя. Победите на глобалистите са в миналото. Отсега нататък те само ще губят.

Русия трябва да се доближи до традиционния ни партньор Индия. Ако Москва е в ролята на посредник между Пекин и Ню Делхи, това драстично ще увеличи тежестта ни в Азия.

В същото време, разбира се, е необходимо да се срещаме по всякакъв възможен начин и да развиваме партньорство и с Пакистан.

Предимството е на наша страна. Русия води ситуацията към мир, а англосаксонците – към война и конфронтация. Индия е слабото звено в западния военен съюз КВАД. Тук е необходимо на всяка цена да победим. Индия е член на ЕврАзийския икономически съюз ШОС заедно с Русия, Иран и Китай и мисля че този съюз й е стотици пъти по-важен от съюзът със Запада.

Време е да започнем мощна политика в контекста на евразийския континент. На Запад, Европа остава без собственик пред очите ни; НАТО се пръска по шевовете. Франция се готви да го напусне, а Великобритания е извън ЕС.

Отличен момент за нов кръг на проекта за Голяма Европа от Лисабон до Владивосток (или според Тириар от Владивосток до Дъблин). Това е близко до Путин и вече пробвахме завой към оста Париж-Берлин-Москва. Отличен проект.

Да, той беше осуетен, но сега има шанс за втори опит. Европа, изоставена от англосаксонците, трябва да получи свои въоръжени сили и нека заедно създадем европейска система за сигурност. Не срещу Русия, а заедно с Русия. Остава да се намери ефективен и адекватен инструмент за популяризиране на такъв проект.

И тук отново възниква въпросът за съюза на Москва с европейските консерватори. Западните „леви“ („културни марксисти“) отдавна не са актуални и работят за Сорос и глобалистите. Това е плява.

В Европа трябва да работим по-смело с десницата. Или с такива левичари, които са против Сорос. Всички, които са против Сорос и ЛГБТ + в Европа, биват наричани „десни“ или дори по -лоши. Не трябва да се страхуваме от cancel културата (либералната „култура“ на „отмяна“ на исторически личности, паметници и литература, бел.р.). Мярката на реалната политика е нейната ефективност.

Ислямските страни – особено такива като Турция, Иран, Пакистан, но и арабският свят – определено са на страната на многополюсността. Как могат религиозните мюсюлмански общества да подкрепят глобалистите с ЛГБТ + идеологията! Всички те интуитивно гравитират към Русия. И с право. Но също така трябва да действаме по -активно в тази посока.

Мюсюлманите са приятели и ние сме с тях по пътя към бъдещето. Този принцип значително ще укрепи позициите на Русия.

Съвсем очевидно е, че е крайно време да се заемем с постсъветското пространство – „малката“ Евразия. Това са територии на една цивилизация, обща империя. Те трябва да бъдат консолидирани отново.

Тъй като Западът отслабва, първото нещо, което Москва трябва да направи, е да си възвърне стратегическия контрол над всички тези области. В противен случай те ще послужат като препъни камък.

Тук си струва да се обмислят позициите на Европа (но не на англосаксонците), турците, иранците и китайците. Да, може да има разговор с тях, а червените линии и зоните на влияние трябва да се обсъждат стриктно и предварително. Но след като постигне споразумение със своите партньори относно многополярността, тогава Русия трябва да действа решително и незабавно.

Днес всички разбират, че „либерализмът“, „правата на човека“, „демокрацията“ служат само за прикриване на двойни стандарти. Всичко е все още, както винаги, в биполярен или еднополюсен свят, във Вестфалската система или в средновековната политика, където само и единствено силата решава. Силните участват в определянето на законите и правилата. Слабите не. Точка. Тук разговорът приключва.

За да се реализират националните ни интереси, не са необходими претексти. Ако това е реалистично, тоест ако има воля, сила, възможности и ресурси, тогава е необходимо да се установи Pax Russica (или Pax Eurasiatica, по-меко казано).

И ако не е реалистично, след като опитаме, можем да се изтеглим нанякъде. Но си струва да опитате. Нека самият живот да ограничи нашите сили. Очевидно не е нужно да се страхуваме от нищо. Победителите не се съдят, победените се съдят.

Виждаме, че Русия все повече се вплита в Африка. Тук се конкурираме не толкова със САЩ, колкото с европейския колониализъм. Нашето предимство е, че никога не сме били колониална сила. Руснаците са органични приятели на народите на Африка.

Отличен аргумент и печеливша позиция за популяризиране на панафриканския проект – друг полюс на многополюсния ред. И Русия е инициатор и авангард в нея.

Латинска Америка е също толкова важна. Традиционно в нея са силни антиимпериалистическите тенденции. И днес може да добавим към левите и латиноамериканските десни. В крайна сметка съвременна Русия в никакъв случай не е лява, а антиимпериалистическа сила. Ето как човек трябва да влезе в Латинска Америка. Какъвто е. И отново, трябва да подкрепим континенталната интеграция.

И накрая, можем по някакъв начин да определим новия си статут в Южна Азия. Там има интересни сили – Малайзия, Индонезия, страните от Индокитай.

Разбира се, това е далеч от нас и напълно екзотично, но е регионът на бъдещето. И там си струва, заедно с Китай, да предложим алтернативни проекти на англосаксонските.

Така че силата на глобалните англосаксонски елити и техните хегемонични проекти, прикриващи нови версии на империализма и колониализма под прикритието на „глобализацията“, очевидно намаляват.

Англосаксонците и органично свързаната с тях световна олигархия управляват човечеството дълго време. Идва краят на тяхната власт. Това отваря безпрецедентни хоризонти за Русия. Във всички посоки – до руската Арктика и руската Антарктика.

Днес трябва смело и свободно да гледаме в бъдещето с широко отворени очи, защото повече отвсякога съм уверен, че то ще стане руско.

Източник: Skandalno.net

Твоят коментар
Твоята оценка
Общо гласували

Публикувай коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Ko4.bg във Facebook