Аязмото на манастира “Св. Марина” до село Каран, където се лекуват хора (СНИМКИ)

По време на Второто българско царство, недалеч от днешния град Русе, живеел турчин, чийто син бил сляп. Въпреки богатството и съветите на най-различни знахари, момчето така и не прогледнало.

Синът растял, бащата множал имотите си. Докато бавно обхождал нивите на баща си, един ден момчето попаднало на малко изворче. Навело се, пило, а след това измило очите си, за да се разхлади. И изведнъж се случило чудо – момчето прогледнало! Мълвата за лековитата вода бързо се разпространила.

Започнали да идват болни хора от къде ли не – всеки със своя си проблем. Не всички обаче можели да влязат в нивите на богатия турчин. От благодарност, че синът му се е излекувал, той решил да подари тази земя на християните и всеки, който иска да може да пие и да си налее от лековитата вода.

Днес изворът блика в средата на храма „Св. Марина” край село Каран. Селото се намира на около 50 км от Русе, a манастирът е построен сред красива борова гора.

До изворчето се стига по каменни стъпала. За улеснение на посетителите водата е изведена и навън и се лее от 4 декоративни чучура. Така всеки, който иска, може да си сипе от нея, дори да не влиза в храма.

Водата лекува глухота, недъзи, подходяща е за хора с болки в бъбреците. Много хора се ръсят с нея против уроки.

Всяка година на 17 юли към това място се стичат стотици хора –здрави, болни и просто благодарни за това, което имат и което им се е случило. В този ден се почита името на света Марина. В храма се прави архиерейска света литургия, а в двора – курбан.