Хранителните стоки в България са поскъпнали средно с 6,2% на годишна база. Данните бяха изнесени от Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ), откъдето подчертават, че тенденцията обхваща почти всички продуктови групи, с изключение на мазнините.
Най-масовият продукт, нарязан хляб от 650 грам, на много места вече се продава за 95 евроцента, бележейки ръст от 6 цента спрямо досегашната си цена. Пълнозърнестият хляб вече достига 1 евро, а ръженият – 1,05 евро.
Производителите в региона са категорични, че поскъпването е било неизбежно. Основната причина е скокът в цените на горивата през последните дни, но сериозен фактор се оказва и недостигът на работна ръка.
„Преди 10 години плащахме по 600 лв. заплата на шофьор-пласьор, а днес и за 1000 евро трудно се намира служител,“ коментира пред Българската национална телевизия производителят Веселин Илчев. Според него фокусът трябва да падне върху качеството, а не само върху поддържането на изкуствено ниски цени.
Въпреки че хлябът и тестените изделия са поскъпнали с 3,6% за последното тримесечие, „рекордьори“ остават зеленчуците. При тях се наблюдава сериозен ръст от 7,7%.
България заема челни позиции в негативната статистика на ЕС по отношение на инфлацията при храните.
Според изчисленията на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ, на един работещ са му необходими средно 329 евро на месец само за храна и обществено хранене. Общите средства, нужни за нормално съществуване, са се увеличили с 2,3% на тримесечна база.
Любослав Костов, директор на института, подчерта, че инфлационните процеси у нас са значително по-осезаеми в сравнение с развитите европейски икономики.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров отново призова държавата да приеме официална дефиниция и методология за определяне на „заплата за издръжка“. От синдиката настояват минималната работна заплата постепенно да се изравни с този показател.
„Това е единствената котва, която може да замени т.нар. автоматизми, създаващи структурни проблеми в икономиката,“ обясни Димитров, допълвайки, че методологията вече е призната от Международната организация на труда (МОТ).