Бях сам командирован за три дни, в стая с непознато момиче в хотел на приземния етаж през 80-те

Работех в София в завод Балканкар. Пратиха ме командировка в Приморско за седмица през 1986 година.

Отивайки в хотела на приморско, се оказа, че всички стаи са заети с туристи от бившия соц лагер. Станало объркване и няма свободна стая за мен. След дълго ровене из книгата за гости се оказа, че има девойка, също командирована като мен, сама в стая.

Предложиха ми да я попитат дали ще се съгласи да съжителства за 3 дни с мен. Аз смутен и донякъде зарадван зачаках със затаен дъх, почти сигурен, че тя категорично ще откаже.

След 10 минути управителката ми каза, че девойката нямала нищо против. Изумлението ми беше голямо. Оказа се красива млада дама на 25 години, било и скучно сама и дори се зарадва ,че ще има с кой да си говори за да не скучае.

И се започна един купон.

Тази девойка днес е моята жена.

А какъв беше живота по Черноморието ни в онези времена… Спокойствие и красота

Заключвахме вратата на стаята, но вратата-прозорец, която извеждаше буквално на пътеката оставяхме отворена за проветрение ,а вътре целия багаж и пари, без да сме се замисляли, че някой може да ги открадне.

А за нощния живот-не сме и помисляли, че някой може да ти посегне или да ти се случи нещо лошо. Млади, спокойни, на всяка крачка включително и на плажа безплатни медицински пунктове, заведенията с достъпни цени за всички, богат безплатен спортен и културен живот.

ММЦ наброяваше 3600 младежи, от които 3000 чужденци сменящи се през 6 дни. Картите бяха достъпни за всички до 28 годишна възраст.