Председателят на парламентарната комисия за култура и медии Вежди Рашидов предложи за обсъждане идеята всички публични личности, които имат влияние върху обществото, също да декларират имуществото си, както това правят политиците, научи ko4!
На заседание на комисията депутатите пожелаха Съветът за електронни медии да даде предложения за промяна в закона за радио и телевизия, който не е пипан от 20 години.
Вежди Рашидов разкри пред „Ретро” мотивите си за това.
– Г-н Рашидов, предлагате не само политиците, но и всяка публична личност с влияние в обществото, да декларира имуществото си. Защо?
– Идеята е всички да сме прозрачни, когато искаме да сме съдници. Няма нищо лошо в това. Смятам, че би било не само честно, но и необходимо. Когато има закон за т.нар. политици, те да си декларират всичко, което е правилно, то би било хубаво всички хора, които са публични и работят с общественото мнение, също да го направят. Щом някой влияе на общественото съзнание, нека и той да е честен към обществото, към което всички трябва да имаме уважение.
Когато искаме да бъдем морални стожери, хора, които искат да проповядват чистотата на духа, хубаво е тези, които го казват на народа, също да бъдат достойни, честни и лоялни. Нека като публични личности да си декларират имотното състояние плюс парите, които получават. Иначе, сигурен съм, ще има само една „истина“ и една невидима лъжа, която ще изпълнява лъжливата роля на истината.
– Като казвате съдници и морални стожери, се сещаме например за Слави Трифонов, който обича да проповядва морал от тв екрана. Вие често сте били обект на атаки в неговото шоу, вероятно визирате него?
– Не само него. Но ако Слави Трифонов раздава морал от екрана, нека да докаже собствения си морал. Защото ние трябва да се научим да се оглеждаме в огледалото. Първо да видим себе си, след това да съдим всичко останало.Не защитавам нещо или някого. Но съм против общите знаменатели. Когато има нарушаване на закони, има си органи, да се докаже това. Но да бъдем съдии и да използваме публичността си като бухалка за раздаване на улично правосъдие, не би било честно към тези, които нямат вина и не желаят да носят вина. След като всички сме честни и тъй като влияем на публичното обществено мнение, нека да покажем истината. Тогава съм сигурен, че ще бъде много интересно.
– Вие неведнъж сте казвали, че много пъти сте били обиждани. Мислили ли сте да вземете някакви мерки за уронване на престижа ви?
– Аз нямам нищо лично към Слави. Той „израсна“ почти пред очите ми, както се казва, виждал съм го от младо къдрокосо момче да пее на масите на по-заможните хора от прехода . Все пак съм достатъчно възрастен, все още помня. И би било добре, ако хората някой ден имат възможността да прочетат евентуално някои мои мемоари. Аз нищо лично нямам към него, до днес не мога да разбера какъв му е проблемът. Но онова, което не е честно, е следното – той не може да ползва името ми, образа ми с комерсиални цели, за да печели пари и резултатът от това да бъде – той богат, а аз омърсен.
Една сериозна личност и голям шоумен, който е сложил Джей Лено в сянката си… Затова би било правилно човекът, раздаващ „правда“, търсещ любовта на хората, да декларира също своите доходи, имоти и коли, в което не виждам нищо нередно. Иначе ситуацията би изглеждала парадоксално.
– Вярвате ли, че това ще стане?
– Аз вярвам на българските закони. Затова казвам, че трябва да седнем, да направим публичен дебат с всички сериозни и достойни хора, с обществото и институциите, за да се направи една промяна в законодателството, за да се види най-накрая кой кой е. Убеден съм, че ще има изненади. Защото иначе няма да излезем от тая центрофуга, в която всеки може да попадне. А това е вече пътят към разрухата на държавата.
– Истерията около „Апартаментгейт“ принципна битка за морал ли е, или дребнава отмъстителност, махленщина?
– Всеки, който наруши правилата и закона, всеки, който не може да докаже средствата си спрямо това, което има, да, разбира се – има закони, има прокурори. Ако искаме да има държава, всеки да си носи отговорността. Тук не може да става дума за отмъщение на когото и да било. Просто така е редно. Но не е редно една част от истината да е явна, а друга част да се премълчава. Защото може да се окаже, че има двубой на лъжите. Иначе да не търсим обичта и доверието на хората. Законът е точно това – гаранция за честност в отношението към обществото. Иначе ще си задаваме въпроса от чия камбанария линчуваме греха? Това ме кара да се сещам често за писателя Васил Цонев, който обикаляше кафенетата на творците и повтаряше един девиз: „Неуморно да се мърсим, другари!”.
– И вас се опитаха да намесят в „Апартаментгейт“. Как ще го коментирате?
– Ясно и точно казах: аз съм на свободния пазар. Валидна е само онази цена на имот, която е свободно договорена. Аз съм си декларирал средствата публично. Липсата ми на доверие в някои институции са ме принудили да си инвестирам средствата там, където аз намеря за добре. Спазвам законите и не съм длъжен да давам обяснение на всеки за моите лични неща. А колкото до цените на жилищата в София – някои моралисти спокойно могат да се разходят из столицата и да четат внимателно билбордовете с обвени първоначални цени за много атрактивни имоти.
Останалото е злонамерено говорене. Мисля, че всички в държавата трябва да се вразумят, за да не се пренатяга атмосферата, защото това е сериозен път към пълно деморализиране на обществото и води към разпад на държавността. И бих апелирал към държавниците да си върнат държавността от хаоса, защото обратният път е много по-труден.
– А какво ще кажете за постоянните, дежурните критици, чиято цел е да поддържат омразата в обществото?
– Има хора, които живеят чрез клеветата, завистта, омразата и единствено това ги стимулира да бъдат живи. При тях това се превръща в начин на живот. Това са хора, които освен фиксациите си нямат никакви други човешки послания. Често заради такива индивиди се сещам за едно гениално стихотворение, което се казва „Балада за лекето“. За случайното леке, което се лепва на ризата ти вляво и всичките ти жалки опити да изтриеш това леке остават напразни. И за нещастие, лекето започва да се изживява като част от тебе и така съществувате двама. Но най-лошото е, когато пред обществото то надуто казва: „Ние“. Какво дасе прави – странен живот.
Публичните хора трябва да бъдат сериозни и отговорни в изявите си. Очаквам СЕМ като регулаторен орган да поработи и да даде предложения за промени в закона, който не е променян 20 години и трябва да бъде съобразен с европейските стандарти.
