Голям празник е! Много българи празнуват на Симеоновден, но има и тежки забрани

На 1 септември Православната църква и народната традиция отбелязват Симеоновден. В църковния календар денят е посветен на паметта на Св. Симеон Стълпник и неговата майка Св. Марта, като на този ден официално се полага началото на църковната Нова година.

В българските народни вярвания 1 септември се приема за истинското начало на новата стопанска година. Празникът е познат с множество имена в различните региони на страната, сред които “Симеон орач”, “Симеон сърп”, “Симеон брульо” и “Летен полазник”. С него се дава старт на най-важния земеделски процес за есента – оранта и сеитбата, информира Plovdiv24.bg.

Тежки забрани: Без огън, пране и даване назаем

Народната традиция на Симеоновден налага много строги табута, които се спазват безкомпромисно, за да се предпази реколтата и да се подсигури благополучието на семейството:

• Нищо не се изнася и не се дава назаем: Категорично е забранено да се дават пари, предмети или храна извън дома, за да не “излезе берекетът от къщата”;
• Не се пали огън в огнището: Докато стопанинът (орачът) не се завърне от полето, в къщата не се пали никакъв огън. Вярва се, че това предпазва нивите от пожари през годината;
• Домакинска забрана: На този ден жените не готвят, не перат и не простират.

Обичаят “Летен полазник” и ритуалите на нивата

Подобно на Игнажден, на Симеоновден се следи изключително строго за обичая “полазване”. Всички в дома очакват с вълнение кой ще бъде първият гост, прекрачил прага. Ако първият влязъл човек е имотен, добър и успешен, това е сигурен знак, че годината ще бъде плодородна и богата. По същия начин орачът на път за нивата вярва, че ако срещне човек с “пълни ръце” или пълни съдове, житото ще роди много зърно.

Самият ритуал по засяването започва рано сутринта. Домакините замесват чисто пшенично тесто и изпичат пресни питки и малки кравайчета, които се нанизват на рогата на воловете и биволите. На много места пред каруцата се коли петел за курбан в чест на светеца.

Орачите отиват на полето в празнични дрехи, а жените ги изпращат, като ръсят около тях жар за спорна работа. При първата изорана бразда обредната пита се разчупва на четири: първото парче се хвърля на изток, второто се дава на животните, третото се заравя в земята за плодородие, а последното се изяжда от стопанина.

Кой е бил Св. Симеон Стълпник?

Роден в Мала Азия, светецът постъпва в манастир едва на 18-годишна възраст. Търсейки пълно усамотение и отдаденост на вярата, той си построява висока каменна кула (стълб), върху която прекарва десетилетия в постоянна молитва и пост, поради което получава прозвището “Стълпник”. Той доживява до дълбока старост и умира на 103 години.

На 1 септември имен ден празнуват: Симеон, Симеона, Симон, Симона, Симо, Сима, Симана, Мона, Моника и Марта.