“Господине, това са вашите близнаци. Вземете ги”, каза ми непознат глас

Вече минаха четири години от онзи момент, когато ми се случи огромна изненада – станах баща на близнаци. Всичко се случи по много странен начин. Не съм подавал официално молба за развод, но и не съжалявам.

С жена ми бяхме женени от около 10 години. През това време ни се родиха две деца. Отначало всичко беше страхотно, но след години Петя се отегчи. За да разведри ежедневието си, тя си хвана любовник.

Нямаше как да й търпя изневерите. Петя не криеше присъствието на другия мъж от мен, а обвиняваше мен за всичко. Каза, че не съм й обръщал достатъчно внимание. Накрая побесня и си тръгна.

Децата останаха при мен.

Тогава започна новият ми живот. Бавно свиквах със статута на самотен баща, но бях толкова затрупан от притеснения и грижи за децата, че дори не си помислих официално да подам молба за развод. Освен това се надявах тя да се вразуми и някой ден отново да заживеем заедно.

След известно време срещнах друга жена. Нелина донесе комфорт в моя ергенски апартамент и замени майката на дъщерите ми. Прекарвахме си страхотно заедно.

Радвах се, че най-накрая имах пълноценно семейство. Но не ни се получи да си имаме наше общо дете.

Един ден едно обаждане промени всичко. Получих обаждане от непознат номер:

— Димитър Кехайов?

— Да. Кой се обажда?

— Обаждам ви се от органите по настойничество и попечителство. Жена ви е починала. Ще вземете ли децата? Можете да дойдете при нас и да обсъдим всичко на място.

— Какви деца? Децата са си с мен. Ние сме разведени вече 4 години!

— Нямам идея. Документите сочат, че вие ​​сте бащата. И няма удостоверение за развод.

Идеше да зарежа всичко и да отида някъде надалеч. Жена ми беше в пълен шок.

При социалните срещнах най-добрата приятелка на бившата ми жена. Тя каза, че Петя е имала връзка с някакъв мъж, но той е избягал, когато е разбрал за бременността.

Бившата ми съпруга починала при сложното раждане и тъй като ние с нея не се разведохме официално, децата били записани на мое име.

— Вземи бебетата – каза ми неочаквано Нелина.

— Ама как така? Дори не знаем кой е баща им! – отговорих.

— И какво от това? Мечтаехме за бебе, а сега ще имаме цели две.

Накрая взехме бебетата. Дъщерите ни бяха луди от щастие, че имат двама братя наведнъж. Погрижихме се и за погребението на бившата ми съпруга, защото нямаше кой друг да я изпрати достойно.

Смятам, че постъпихме правилно.