Дяволският орех – растението, което лекува вируси, стрес и възпаления, а почти никой не го ползва

Водният орех, известен още с наименованията дяволски орех, рогатка и джулюн, представлява плод на едногодишно водно растение с твърда костилка, бели семена и четири характерни извити израстъка с големина между 2 и 2,5 сантиметра.

Растението притежава изключително богат биохимичен комплекс, като всички негови части съдържат флавоноиди, тритерпеноиди, дъбилни и фенолни вещества, минерални соли, витамини и азотни съединения, информира Plovdiv24.bg.

Хранителният профил на ядките включва 52% нишесте, 15% белтъчини, 7,5% мазнини, 3% захари и въглехидрати, а в 100 грама се съдържат 39,3 мг фосфор, 12,1 мг магнезий, по 0,5 мг хлор и калций, 0,35 мг желязо и 0,2 мг манган.

Широко приложение в официалната и източната медицина

Поради ценните си качества плодовете на водното растение се използват както в кулинарията, така и във фармацията при разработването на лекарствени препарати срещу атеросклероза. В традиционните медицински системи на Китай, Япония и Тибет пресният джулюн се предписва при дислепсия, бъбречни проблеми, както и в ролята на диуретик и укрепващо средство след тежки заболявания.

В Китай и Индия всички негови части служат като спазмолитично, седативно, стягащо, тонизиращо и холеритично средство, както и за редуциране на обилното изпотяване.

Прясно изцеденият сок от листата и цветовете действа антисептично, облекчава очни неразположения и се използва при гонорея, ухапвания от насекоми и змии.

Имуностимулиращ ефект, козметика и противопоказания

Джулюнът повишава общата устойчивост на организма срещу стресови фактори и неблагоприятни външни влияния, като проявява изразено противовирусно действие. Народната медицина прилага дяволския орех при херпес, диария, зъбобол, гнойни ангини, за детоксикация и прочистване на съдовете, както и за стимулиране на потентността.

Благодарение на благоприятния си ефект върху акне, гнойни процеси и кожни раздразнения, екстракти от растението намират място и в козметичната индустрия. Като единствено противопоказание специалистите отбелязват възможна индивидуална непоносимост, която се среща в изключително редки случаи.