Ето кои са новите министри

След като Мария Габриел върна папката с изпълнен мандат за съставяне на кабинет на президента Румен Радев, тя обяви и имената на министрите, които влизат в проектокабинета.

Повечето от министрите в оставка запазват постовете си, а новите лица са шест. Това са Христо Гаджев, Катя Панева, Ивелина Василева, Росен Желязков, Жечо Станков и Валентин Мундров.

Христо Гаджев сменя досегашния военен министър Тодор Тагарев, Катя Панева е новият министър на здравеопазването. Припомняме, че Христо Хинков бе единственият, който отказа да бъде отново министър, тъй като не е получил нужната подкрепа. Ивелина Василева сменя Юлиан Попов като глава на Министерство на околната среда и водите, председателят на парламента Росен Желязков е предложението за министър на иновациите и растежа, Жечо Станков – министър на енергетиката и Валентн Мундров, който евентуално поема електронното управление, ведомство, което бе белязано от сериозни скандали покрай местните избори през октомври миналата година.

По думите на Габриел с ПП-ДБ нямат различния за съдебната реформа, борбата с корупцията и регулаторите. Тя също така посочи, че залага на стабилността, защото е важно България да има стабилно правителство.

Какво следва? 

Основният въпрос, който бе повдигнат от политически анализатори и социолози, веднага след новината за изпълнен мандат от страна на ГЕРБ-СДС, бе именно каква ще бъде реакцията на ПП-ДБ и дали те биха подкрепили такъв състав на предложен кабинет.

Ако този състав на кабинет все пак не получи подкрепа в пленарната зала, Радев следва да връчи втория проучвателен мандат на втората политическа сила, която е ПП-ДБ. Според Николай Денков това ще е безрезултатно, тъй като правителство следва да бъде съставено с мандата на ГЕРБ.

Ако от ПП-ДБ върнат празна папка на президента, по процедура Радев трябва да реши коя от останалите парламентарни сили да получи последната възможност за сформиране на кабинет в рамките на 49-ото Народно събрание.

При провал и на трите опита, следват нови парламентарни избори, които по всяка вероятност биха се провели заедно с европейските и управлението ще поеме служебно правителство, където идва и ролята на промените в Конститцияа, които бяха приети в края на миналата година:

Държавният глава няма да има право сам да избере кой да е премиер. Той ще трябва да избере или председателя на Народното събрание, или управителя (или подуправител) на Българската народна банка, или председателя (или заместник-председател) на Сметната палата, или омбудсмана (или негов заместник). Служебният премиер има задачата да предложи на президента състав на правителство и той след консултации с парламентарните групи ще го назначава и ще насрочва нови избори в двумесечен срок.

По време на действието на служебното ще има парламент, тъй като с измененията в Конституцията се предвиди, че пълномощията му се прекратяват с полагането на клетвата на новоизбраните народни представители. Освен това на тези парламентарни избори за първи път за депутати ще могат да бъдат избирани българи с двойно гражданство, които са живели последните 18 месеца в страната.