img

Из летния дневник на българският емигрант: Първи ден от отпуската…

/
/
/

Първи ден от отпуската

От миналото лято не сме си ходили в България. За Коледа даже не се прибрахме, защото тая ненормалница, дето й разхождам кучетата, реши да си ходи при техните в Айова и аз трябваше да й гледам скапаните френски булдози цяла седмица. Изядоха ми и последния чифт маратонки, гадините му с гадини!

И тая не ми плати и долар компенсация. „Вие в Източна Европа мъчите кучетата“, вика, „кой знае ти какво си им направил, за да постъпят така!“. Ей т’ва много го мразя тука – няма по-прости от американците, ама ни въртят на малкия си пръст!

И са грозни, и са дебели, и за нищо не стават – нали ходя по кастинги всяка седмица и ги виждам. Това тука, дето се мисли за актьор, още на първи кръг в НАТФИЗ са го скъсали без обяснения.

Само езикът ми пречи на мене, защото по-малко се търсят актьори с източноевропейски акцент, това е. Иначе, ако го знаех тоя пусти английски като тях, досега да съм на „Оскар“-ите, честно! И не се правя на някакъв, нали – най-мразя някой българин, като замине навънка, да обяснява колко е велик и как в България всичко е тъпо. Ама то ти се навира в очите просто – страхотни сме, само системата е тъпа.

Втори ден от отпуската

Скапахме се от пътуване, това не си е работа. Три самолета сменяхме, защото жена ми купила некви по-евтини билети. В Мюнхен поне имахме дълъг престой, а па там по терминалите има безплатно кафета и чайове, та излющихме сума ти му.

Даже казах на малкия син да си напълни малко чайчета в джобовете на якето, а па той ми вика „иц нот гуд ту ду дис!“. Е т’ва е – така ги учат там по училищата – за някакви дреболии да се притесняват. И после, като стане по-голямо, хване по една пушка, та изпозастреля цялото училище. ‘Щото к’во ше му стане на мюнхенското летище, ако едно детенце вземе десет торбички чайче, а? Германската икономика ше се срине ли, какво?!

Егати и капитализма, егати и развитите страни, значи! В България сме къде-къде по-нормални от тия. И сме работни, и се оправяме във всякакви ситуации, и страната ни хубава, и хубаво се живее…

Обаче на терминала веднага си ги познаваш кои са нашите хора. Ей сега я гледам една стрина – тича отдалече и крещи „Йовчооо, ила, ила да са нафъшками с парфюмити!“. И Йовчо, анцузлията, става и хуква с торбите в парфюмерията да „са фъшка“. Върнаха се осмърдяни на цигански сватбари, нема такива простаци!

Е тия лоукости направо си еб**о майката! Т’ва е селски автобус, не е самолет! Натоварихме цялата паплач, дето слугува на германците тука, а сега ще се скъсат да поръчват самолетни сандвичи и да лющят уискита, та да се покажат как резко са качили стандарта.

Абе, нали ви знам, бееее – цела година си стискате задниците и мизерувате, а сега в България – давай да се пънем, да не кажат, че не си успял. Селяни! ‘Ми дръж се естествено, к’во лошо има, че си бачкатор? Гордей се, че си българин, че си от древна страна, с култура, с всичко.

Е, нема никога да се оправим! Още като кацнеш на летището, опашката за паспортната проверка ти се вие извън сградата и навсякъде смърди на кенеф. Застанали зад гишетата някакви мрачни хора, навъсили се… Това в Америка никога не може да ти се случи просто. Кой каквото ще да ми говори, там може да са строги, ама винаги са учтиви.

Майка и татко ни чакаха. Майка ни донесла топъл домашен кекс да си хапнем, тате се впуска да целува децата, ама те не са свикнали така някой да ги „харасва“ и се крият в майка си. „Ис дис гренпа“, вика малкия и майка му му вика „Кажи дядо, дядо“. А то, детето, като чува български от време на време, как да знае? И вика „ноу, дис ис нот дядоу, дис ис баба“. Та се посмяхме малко.

Трети ден от отпуската

Преядохме страшно. Майка беше направила целия рецептурник на „Балкантурист“, а и тъщата донесе още по толкова от същото, та до три сутринта сме яли и пили с родата. Велико си е българското гостоприемство – можем го ние това с масите и кефа! Това го няма навънка, няма го! Не знаят как да се отпуснат и само за кинти говорят.

Излизахме да се разходим из София. ‘Ми селско си е градчето, няма какво да се каже. Обаче колко е евтино, не е истина! Ядохме шест човека в една пицария за ник’ви пари – аз това го изкарвам с разхождането на кучетата за една сутрин. После си напазарувахме зеленчуци и плодове за вкъщи – е нема такива домати, нема такива праскови! Тия в Америка не го знаят тоя вкус – само пластмаса и силикон.

Видях се с приятелите от квартала. Едни напълнели такива, поотпуснали шкембета, направили по някакъв бизнес там и ‘айде, голямата работа! И само ме питат аз к’во-що.

„Снимам филми в Холивуд“, викам. За кастингите и кучетата си премълчах. ‘Ми няма да им правя кефа да им е готино, че се гърча, я!

И сметката платих – сто долара за нек’ви бири, ракии и салатки, не е истина… За тия пари в Америка ще си напълниш една купа с аржентинско барбекю и ще ядеш цяла седмица. И какво месо само – не като тия мърши тука. Ама и приятелите само за пари говорят и само се фукат – тоя какъв апартамент си направил, оня как ходил на море в Гърция, децата в Американски колеж.

Грейт, викам, осъм, уандърфул, ънбиливъбър! А те ме гледат така под очи, демек „на к’ъв се пра’иш“. Това им харесвам на американците – че ти се радват винаги, възхищават ти се. А тия тука са егати завистниците!

Пети ден

С жена ми не можем да се срещнем от три дена – само сме по някакви срещи. Добре, че децата заминаха на вилата с бабите и дядовците, че ние да разцъкаме малко. Жена ми се скъса да ходи на фризьори и козметици – тука тия услуги са три пъти по-евтини. Върна се снощи с някакви нокти, дето ако си ги направи в Щатите, ще ми издуха бюджет за два дни. И тя ми казва, че приятелките само я питали как се оправя в Америка. Добре, че се снимахме пред къщата на онова семейство, дето тя им чисти, та сега тука показваме снимката и викаме, че там живеем. Да се пукат от завист!

И на жена ми съм казал: „Никаква чистачка не си – мениджър си на огромна фирма за почистване!“. Така да им казва, щото иначе почват „’ма ти тоя икономически за какво го учи – да чистиш тоалетните на американците ли?!“. И айде пак само за пари се говори.

Седми ден

Днес бях на зъболекар. Намери ми три кариеса, ще ми ги направи в следващата седмица преди заминаването. С прегледа, с материалите и работата, пак ще ми излезе колкото една амалгама в Щатите. Жена ми и тя ще си прави корона и един зъб на винт. Даже ми вика дали да не почнем бизнес в Америка „Екскурзии със зъболекарски услуги“. Набираме хора, организираме им пътуването, по едно малко хотелче в Драгалевци, правим им пакет с ядене и малка програма из София и ги водим при нашия зъболекар тука. Страшен бизнес може да стане!

Те, както са и тъпи тия американци, може да им вдигнем цените двойно, пак ще им е по-евтино от при тях. И ето ти ги кинтите! Веднага купувам някъде една стара селска къща и почвам да инвестирам в нея за старини.

А може и село да си купя. И дори да го направя на първото стоматологично село в България, където ще комбинирам селски туризъм със зъболекарски услуги.

Децата знаят по-добре английски от български, така че ги правя мениджъри. Жена ми отваря спа център. Аз, нали съм си актьор по професия, ще се занимавам с анимацията. Игрички, състезания, майтапи и глей ги тия как ти пълнят касичката! За две години тукашните селски бизнесмени ще ми дишат американската прах. Защото аз там в Америка на труд съм се научил – не съм като тия готованковци тука, дето само по масите стоят.

Десети ден

Нямам търпение да си се прибера в Америка! Тука тия спират топлата вода за профилактика – това от соца го помня и така ще си остане! През петнайсет минути имам срещи и тичам от кафенето в ресторанти да се виждам с роднини и приятели и всеки чака да му платя сметката, ‘щото идвам от Щатите и съм успял. Фед ъп съм направо!

Градът е мръсен, хората са нахални, бутат се и всеки те гледа в джоба. Децата се върнаха от село, почти са забравили английския, а малкият, дето не искаше да вземе чайчета от летището, три пъти влизал в двора на съседите да им краде крушата. Майка ми разправя и се смее. „Цял бащичко е“, вика.

Жена ми всеки ден реве, че поредната приятелка й се фукала къде пътувала, в кой салон си правела косата и каква нова кола й купил мъжът й. Говорила даже с една, дето се ожени за някакъв рекламен бос, да ме пробват за някой сериал тука и да се връщаме. При тия простаци тука, дето хал хабер си нямат как се правят нещата по света! Нали ходя по кастинги и виждам на какво ниво са хората, бе, алоу – то свири, танцува, пее, играе, не е като тука, дето от улицата ги взимат. Никакъв професионализъм, нищо!

И й го обяснявам на моята, а тя вика „Ти все кучета ли искаш да разхождаш“. И тогава ми дойде идеята! Ще направя не само първото стоматологично село, но и първата в света комбинирана еко-био стоматологично-зоо почивка в света! Хората ще идват да си оправят зъбите заедно със своите домашни любимци и така няма да са подложени на стреса от раздялата с тях.

Ще им организирам и ветеринари, ще храним песовете с домашни храни, ще им направим академия, ще има и зоо спа. Е това вече си е проект! Ще избия рибата! Ще им натиря доволните селски български мутри с американски размах!

Защото там съм се научил – гоу фор ит! И ‘айде да видим тогава кой е по-успял!

Твоят коментар
loading...

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Ko4.bg във Facebook
error: Кражбата на материали от КОЧ е забранена!