Карамански убит заради дрога и проституция

*Екзекуцията на боса променя силите в подземния свят

*В началото той беше Кръстника и борчетата имаха нужда от него, казва легендарният криминалист Ботьо Ботев

Кой стои зад създаването на българската мафия, която през 90-те години е наричана държава в държавата? Възходът на силовите групировки след рухването на комунизма ражда престъпен елит, който задкулисно дърпа конците в управлението на икономиката и на цялата страна. Борбата за разпределение на територии води до кървави гангстерски войни. В новата поредица на “България Днес” “Мафията и ченгето” Ботев разказва открито за началото на организираната престъпност в страната.

Убийството на Иво Карамански, наричан Кръстника, отново размества пластовете в подземния свят.

Иво Карамански, който в началото на 90-те години си печели прозвището Кръстника на българската мафия, изглежда владее изкуството да оцелява или е закрилян свише. Бившият гребец продължава да бъде част от голямата игра в подземния свят и след гангстерските войни, започнали през 1993-1994 г. Надживява боса на ВИС Васил Илиев, разстрелян на 25 април 1995 г. Карамански дори се качва на естрадната сцена и прави незабравим концерт в зала 1 на НДК с певицата Грета Ганчева. Легендарният криминалист Ботьо Ботев не крие, че се е познавал добре с Карамански.

“Беше умен – разказва Ботев за бившия гребец още в първата част на нашата поредица. – В началото всички се въртяха около него и затова си спечели прякора Кръстника. По-късно някои се отцепиха по една или друга причина. Но истината е, че докато Карамански създаваше първите форми на организирана престъпност в Чехия и Унгария, всички онези, които и после се превърнаха във видни бизнесмени, се занимаваха основно с грабежи на чужденци по магистралите. Крадяха златни синджирчета и часовници. Това беше сферата им на дейност. В България имахме оперативна информация какво става в Прага и Будапеща. Не е тайна, че много от хората в този контингент сме ги използвали в нашата оперативна работа. Държахме контакт с тях.”

След гастролите си в чужбина Иво Карамански излиза от ареста в София в началото на 90-те и бързо завзема територии в подземния свят. Дръзките набези на Кръстника му носят пари, власт, но и отмъстителни врагове.

“Между Карамански и Илия Павлов съществуваше патологична омраза – казва Ботьо Ботев. – Карамански започна да трупа пари, като за 10 дни удари всички казина в София. По-късно Илия дръпна при себе си част от известните борчета, някои от които сега са бизнесмени, да работят с него. Това стана причина за големия разрив между Павлов и Карамански.”

Кръстника прилича на опитен въжеиграч. Някогашният гребец все някак оцелява, докато негови конкуренти са буквално екзекутирани. Най-коментираното убийство е на боса на ВИС Васил Илиев, разстрелян на 25 април 1995 г. И след като групировката на борците е обезглавена, Иво Карамански продължава умело да флиртува с медиите и властта. Говори се, че връзките с циганските барони му осигуряват място на трапезата в разпределението на парите от дрога и проституция. Карамански периодично е арестуван, после освобождаван. Дава интервюта от пандиза. В свободното си време пее естрадни песни и не крие, че музиката от филма “Кръсникът” е сред големите му вдъхновения.

“В един момент имаше прокурорско постановление Карамански да бъде задържан – връща лентата Ботьо Ботев. – Той се укриваше и за да се свърши работата, трябваше да се използва гъвкав подход. Карамански е ползван и от криминалната служба като информатор. В нашите среди се знаеше кой полицай е работил с него по тази линия. Да бъде арестуван Карамански в определени моменти беше в интерес на неговите конкуренти от ВИС.”

Неофициално се говори, че самият Кръстник влиза и излиза от ареста едва ли не по собствено желание. За да си осигури защита зад дебелите стени на килията тогава, когато чувства, че животът му е застрашен.

Танцът на Кръстника със смъртта приключва фатално на 20 декември 1998 г. Разстрелян е с пистолет от Стефан Въжарски пред очите на 13 души рано сутринта в столичния квартал Симеоново.

Какво се случва преди кървавата екзекуция? Карамански се появява на студентски купон заедно Въжарски на улица “Горска ела” около 2 часа след полунощ. Двамата пристигат с джипа на Кръстника, леко почерпени от друга веселба. Минава време и без да има видима причина, Въжарски излиза навън за около 20 минути. Връща се с изваден пистолет. Застава зад Карамански и стреля в главата му от около 30 сантиметра.

Смъртта настъпва мигновено. След това започва престрелка, в която загива още един човек, а двама са ранени. Въжарски е заловен. Осъден е и лежи в затвора за убийството на Карамански.

Случаят изглежда приключен, но само на пръв поглед. Твърди се, че в последните месеци преди да бъде убит, Кръстника се е намесил много сериозно на пазара с уличната проституция в София. Дори се е опитал да го монополизира. Със сигурност по този начин е засегнал нечии интереси. Лансират се версии, че Въжаров е нает да свърши мръсната работа, но не и по начина, по който в крайна сметка е убит Карамански. Говори се, че под въздействие на алкохол килърът просто е действал прибързано.

Това, че Кръстника е екзекутиран заради преразпределение на пазара за дрога, също е сред възможните варианти. Не е тайна, че едни от най-предпочитаните пласьори на дребно са циганите, над които бившият гребец винаги е имал влияние.

“Със сигурност Карамански беше важна личност в престъпния свят. В началото беше необходим с интелекта си на зараждащите се групировки – казва Ботьо Ботев. – След това на сцената излязоха и другите герои. Мина се през гангстерската война.”

След убийството на Иво Карамански ситуацията в подземния свят на България се променя. Още един от основните играчи е отстранен. В онези години Георги Илиев вече е поел контрол над групировката, основана от неговия брат Васил Илиев. Жоро Илиев е президент на футболния клуб “Локомотив” (Пловдив), когато на свой ред е покосен от куршумите на атентатор.