Магистрати получават до 5 000 лева пари за облекло

По това време на годината – към края на януари или в началото на февруари – в администрацията настъпва един тих, почти интимен ритуал. Без фанфари, без пресконференции, без привличане на публично внимание.

В джоба на много държавни служители се появява един малък бонус, носещ старомодното и донякъде сантиментално название „пари за дрехи“, разказва Флагман.

Някога зад тази формула е стояла идея, която днес звучи почти наивно. Чиновникът, дори дребният, е бил възприеман като лице на държавата. Затова е трябвало да бъде представителен, подреден, излъскан. Човек, който да вдъхва уважение и доверие не само с поста си, но и с външния си вид. Затова държавата е отпускала една сравнително скромна сума, предназначена да поддържа този образ. За костюм, рокля, обувки – нищо повече, но и нищо по-малко.

Допреди двайсетина години системата все още държеше на илюзията за контрол. Изискваше се документално доказателство, че парите са използвани по предназначение. И тогава, в първите седмици на годината, започваше един своеобразен социален балет. Масово търсене на познати продавачки в магазини за дрехи, дребни договорки, символични суми, срещу които се издаваше квитанция за костюм, рокля или обувки, които никога не са били купени. С тази по същество фалшива бележка чиновникът „оправдаваше“ получените пари, а реално ги насочваше към далеч по-належащи нужди.

Това изискване впоследствие бе премахнато – и то напълно правилно. Днес парите „за дрехи“ просто се превеждат по карта или се връчват на ръка. Без лицемерие, без хартиени алибита. И в този си вид те са ценна помощ в един от най-тежките финансови периоди на годината – когато сметките са високи, а направените през декември празнични харчове започват да тежат като махмурлук след дълга нощ.

Само че тук има една съществена подробност, която често остава извън общия разговор. Не всички държавни служители получават еднакви суми. Нека говорим в лева за последен път – за да е по-ясно, по-близо до ежедневното усещане за стойност. В общинските администрации бонусът е от порядъка на няколкостотин лева. В министерствата – предполагаемо между хиляда и две хиляди. Но някои хора в Съдебната власт вземат 5000 лева „за дрехи“.

С такава сума човек спокойно може да отиде не просто до софийските бутици, а до Милано – столицата на модата. И не за да „поддържа приличен външен вид“, а за да си изгради цял сезонен гардероб.

И ето че отново стигаме до един въпрос, който няма да ни остави на мира през следващите години. Не само у нас, а навсякъде. Как се измерва стойността на човешкия труд? Как се измерват заслугите? По отговорността ли? По властта? По близостта до центровете на влияние? Защо едни получават много, а други – малко?