Майор Димитров застрелва две млади касиерки от Универсалния магазин и български турчин от Варна, за да присвои 100 бона

Въпреки митовете, че по времето на НРБ животът е бил спокоен и не е имало убийства и тежки криминални престъпления истината, разбира се, е съвсем друга.

Възприятието за пълна липса на престъпност тогава се дължи главно на строгата цензура – Медиите (БТА, БНТ, вестниците „Работническо дело“, „Отечествен фронт“ и др.) нямат право да съобщават за битови убийства, грабежи, изнасилвания или катастрофи, освен в изключителни случаи. Информационният поток е бил напълно контролиран от Народната милиция и БКП.

По време на НРБ (70-те и 80-те години): Според архивите на МВР и статистическите изследвания на криминалната престъпност от този период, в България са се извършвали средно между 180 и 250 умишлени убийства на година.

Днес по данни на НСИ и МВР, броят на умишлените убийства в България е между 60 и 80 на година – 4-5 пъти по-малко, но днес медиите работят реално.

Преди 45 години кърваво престъпление смразява град Толбухин (днешен Добрич). Милиционерът майор Живко Димитров разстрелва две млади касиерки от Универсалния магазин, впоследствие и свой приятел, и отмъква 100 бона. Опитва да инсценира смъртта си, но не му се получава и колегите му го залавят.

На 10 февруари 1981 г. двете касиерки от универсален магазин Паша и Влайка трябва да отидат пеша до банката, придружени от двама старшини, тъй като носят голяма суми пари. В този ден 35-годишният майор има съвсем други планове. Поради висотата на чина си Живко освобождава двамата старшини, които са разпределени да пазят касиерките. Те са две млади момчета и не могат да се възпротивят на разпореждането на майора.

Живко, вече задействал коварния си план, качва двете жени в личния си автомобил „Москвич“. Касиерките носят със себе си 100 хиляди лева, което за онова време е извънредно голяма сума (заплатите са били по 120-150 лв. на месец), припомня ПроНюзДобрич.

Майорът казва на Паша и Влайка, че иска да измери колко време ще отнеме да се отиде с кола до банката. Ще прецени дали парите да не се съпровождат с кола или полицейски конвой от съображения за сигурност.

Вече натоварил нищо неподозиращите си жертви в колата, милиционерът потегля. По едно време на касиерките им става ясно, че майорът не се е отправил към банката, а кара към околовръстното, напуска града. Казва им, че трябва да зареди бензин. Според някои източници той спира на светофар и застрелва от упор седящата до него касиерка.

След това тръгва към село Бранище, където погубва и другата жена с куршум в главата. Според други и двете жени са затрити в околностите на селото. Подробностите около двете убийства са обгърнати в неясноти и до ден днешен.

Инсценира собствената си смърт

Майор Живко решава да инсценира собствената си смърт след жестокото двойно убийство и кражбата на стоте хилядарки. Трябва му човек, който прилича на него, има подобно телосложение и ръст и никой няма да го издирва. След размисъл се сеща за свой познат турчин на име Себайдин.

Килърът се обажда на Себайдин и иска фиата му, за да отиде уж до Варна. Турчинът се отзовава веднага и в колата се качват той, Живко и приятелката му Пепа.

„Първоначално мислех да заведа Себайдин до москвича и да го вържа за някое дърво. Той обаче видя убитите жени и изрева от ужас. Аз се уплаших и стрелях в него. Трупът му се свлече наполовина вън от колата“, казва майорът по време на разпитите, проведени от колегите му. Протоколите от тях излизат наяве в третия брой на списание „Общество и право“ през 1992 г.

След като очиства и своя двойник, Живко слага на ръката му масивния си златен пръстен и часовника си. Опитва да подпали собствената си кола с трите трупа в нея. Надява се те да бъдат опожарени и трудни за разпознаване. Идеята е да внуши, че убитият е той самият. Всички са щели да търсят неизвестен извършител, а не него.

За съжаление на жестокия убиец това не се случва. Вероятно от вятъра, запалените шалчета, с които е искал да изгори автомобила, угасват. Колата не избухва, труповете не са опожарени и инсценировката на майора претърпява пълен крах.

В следващите часове той се крие в боровата горичка край Аксаково с приятелката си Пепа. После отиват във Варна. По-голямата част от парите оставя при Пепа, другите взема със себе си. Купува си дрехи. На приятелката си казва да отнесе пачките в родното й село. Уговарят се по какъв начин да се чуват по телефона и се разделят.

Милицията открива колата-ковчег на 11 септември и колегите на Живко разбират за какво иде реч. Осъзнават, че именно той е извършителят на трите убийства, и започват незабавно издирване. След известно време килърът е спипан във Варна и осъден на смърт.

Над сто ченгета го търсят

Тогавашният началник на Окръжното управление в Добрич е Стоян Иванов. 40 г. по-късно той споделя пред ПроНюзДобрич колко са били потресени колегите на убиеца Живко.

„Всички бяхме изненадани. Не вярвахме служител на МВР да направи такова нещо. Част от нашите действия бяха и да успокояваме хората, защото целият Толбухински окръг беше в стрес. Даже и след като го хванахме, хората не вярваха, че е заловен.“

По думите на Иванов над 100 служители на МВР са били ангажирани пряко със случая.