Най-голямото щастие за една жена е да стане майка. Подобно нещо е изпитала и младата майка Никол Браун. Но не за дълго.
Когато била на 24 години англичанката започнала да прави странни неща. Заради тях тя за малко не изгубила живота си, но лекарите дълго време пренебрегвали оплакванията й.
Не само това. Заради случилото се зло младата жена частично ослепяла. По-страшното за Никол било, че в следствие на станалото тя забравила имената на дечицата си.
„Изпитвах ужас. Когато се разхождахме по улиците с майка ми и децата ми – четиригодишният ми син и шестмесечното ми момиченце, изпитвах страх, че някой ще ни спре и ще ме попита как се казват или пък на колко годинки са. В такива случаи гледах с паника майка ми, а тя тактично отговаряше от ме име”, споделя с болка Никол.
„Често пъти се събуждах нощем. Но не го знаех. Приятелят ми ми го каза. Тогава бях само на 24 години и работех по местните барове и кръчми. Една нощ съм получила и гърч. Отидохме в болница, а там лекарите ми казаха, че съм сомнамбул и да не се притеснявам”, спомня си жената, която днес е на 35 годни.
Дълго време тя живеела с мисълта, че е именно това, но един ден силно й прилошало и се наложило по спешност да бъде приета в болница.
„Тогава един невролог пожела да ми направи различни изследвания. Оказа се, че съм получила хеморагичен инсулт. Имах силно вътрешно кървене в глава. Наложи се по спешност да ме оперират, а белегът личи и до днес. За щастие операцията мина добре, но последствията бяха ужасни”, спомня си Никол.
Жената частично загубила зрението си, установила, че не помни разни неща и не може да се съсредоточи върху нищо. Но най-страшното за нея било, че не помни имена, дори тези на собствените й деца.
„Възстановителният период бе кошмарен. Мислех, че няма да се оправя. Тогава реших да уча невропсихология. С нея си помогнах много, а сега искам да помагам на хора, които са в моето положение”, казва още Никол.
„Моят съвет към всеки, който наскоро е имал инсулт, е никога да не се отказва. Както се казва „Това, което не те убива, те прави само по-силна” – нещо, което съм си татуирала и на ръката”, споделя майката, която за щастие към ден днешен поне помни имената на децата си.
Източник: jenata.blitz.bg
