В Искърския пролом – едно от най-живописните места на България, се е сгушил Черепишкият манастир. Неслучайно писателят Алеко Константинов го смята за място, по-красиво от Швейцария.
Иван Вазов пък се вдъхновявал там за много от своите произведения, затова и баба Илийца от Вазовия разказ „Една българка“ е тръгнала именно за Черепишката обител, за да търси лек за болното си внуче.
И днес много хора идват в манастира с надежда за изцеление. В книгата със свидетелства има записани редица такива случки. Човек, който бил напълно обездвижен, бил докаран от близките си. Няколко дни след като поседял там, той бавно проходил и поискал да се помоли в старата черква. Скоро захвърлил патериците, сякаш никога не са му трябвали, нямало и следа от болестта.
Друг покаяник пише, че бил отчаян алкохолик и след дълги години на пиянство повредил своите органи. След молитви там преодолял проблема, а след години направил и щедро дарение на Черепишкия манастир.
С горещи молитви към Бог и силна вяра дошъл жител на Мездра, болен от рак на гърлото. Той ходил по лекари и баячки, но, уви, нямало надежда. Чул за чудодейната сила на манастира и останал в него една седмица. После болестта по чудо изчезнала, а лекарите не вярвали на очите си. Тази невероятна история разказват и монаси, и миряни, свидетели на радостното изцеление.
В църквата са вградени мощите на св. св. Козма и Дамян от Мала Азия. Тези светии изучавали лековитите свойства на билките и помагали и лекували болни и недъгави безвъзмездно в името на Господ. Нарекли ги безсребреници, а Господ ги дарил със сили да обикалят земите и да помагат на всички нуждаещи се.
Местните вярват, че именно на светите безсребреници всъщност се дължи чудотворната лековита сила на Черепишкия манастир.
Be the first to comment on "Мъж се избавил от рак на гърлото в Черепишкия манастир"