img
Home / KO4 STORY / Никифор, който трогна всички с историята си за анорексията се завърна със СИЛНО СЛОВО! Прочети го!

Никифор, който трогна всички с историята си за анорексията се завърна със СИЛНО СЛОВО! Прочети го!

/
/
/
1227 Views

Преди известно време Ви запознахме с историята на Никифор, който подведен от модерните морали и ценности, тръгва по лош път и заболява от анорексия.

Днес той се свърза с нас, за да ни разкаже отново за себе си и до какъв етап е стигнал в борбата – и най-вече, за да сподели своя личен пример! Никифор за сега е успял да се задържи на определено тегло, но има още много път да извърви. Животът му вече е променен от подигравките, от мечтите, от злините на хората. Замислете се над това, което той има да каже.

Историята, която ме накара да се замисля какво може да се направи, че човек да докосне дъното. Казвам се Никифор Атанасов. Аз съм човек като всички останали – като дете съм израснал сред нормални условия на живот и съм живял до ден днешен в мечти, които не са се сбъднали.

Бях 13-14 годишен, бях много пълен. Гледах хората, виждаха ми се много слаби и исках да бъда като тях, но не можах. Нямах воля да отслабна, да мога да се занимавам с това, което искам – да работя в сферата на шоубизнеса и фоторекламите. Бях се отказал от тези неща и живеех с болката, че не мога да бъда като другите – слаб.

Минаха се няколко години и вече станах 17-18 годишен. Бях 11 клас, когато изглеждах пак по същия начин. Много неща съм преживял като бях малък и вече в Гимназията – обиждаха ме, че съм дебел, че съм прасе и какво ли не. Станах една сутрин през месец октомври и си казах „Ники, ти трябва да се промениш!“.

Започнах с диети… Първи месец отказах хляба и тестените неща, после премахнах сладкото, но се минаха 2 години и пак си спазвах хранителния режим – като готвени неща след тези две години, станаха вече 6 години съм на диета, но премахнах всякаква храна – сутрин не се храня, пия вода на обед. Като седна на масата съм със страх към храната. Страх ме е дори от едно парче ябълка, от едно парче сирене – ям по-малко, за да бъда слаб.

Когато ям готвено аз веднага връщам и така се успокоявам. Отбягвам вечер да се храня. Когато се храня с готвено се чувствам много подут, ще кажеш че съм ял много. Постоянно мисля за храна – какво да не изям, но като го изям мен това ме наранява – болката е много гадна.

Преди седмица осъзнах, че това е не е нормално, но сега съм в обратна посока – хапвам по малко, но от всичко. Тис е чувстваш просто… Дишаш, но си на ръба. Анорексията е много коварна болест – да гаснеш от това в името на една несбъдната мечта – като рекламно лице и копие на татяна. Съветът ми е, че просто не си заслужава – животът е хубав …

Никифор Атанасов: Храната като враг, водата като калории, а гладът като мерило за успех – това послание е за всички, които са тръгнали към пътя на смъртта, но има светлина. Стига вие да я поискате – знам, че по целия свят има много хора, които са болни от анорексия, които не си признават… Защото ги е страх да си признаят проблема. Аз преди месец осъзнах проблема и се радвам, и вярвам, че няма да е все така.

Твоята оценка
Общо гласували
Твоят коментар

Публикувай коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Ko4.bg във Facebook