img
Home / КЛЮКАРНИК / Петя Буюклиева: С Георги Христов спяхме на едно и също легло, криехме бележки под дюшеците

Петя Буюклиева: С Георги Христов спяхме на едно и също легло, криехме бележки под дюшеците

/
/
/
280 Views
loading...

Петя Буюклиева е певицата с най-много награди в цялата история на българската поп музика, както и с най-широк вокален диапазон на родната музикална сцена.

Именно музиката я научава и на едни от най-важните житейски уроци. Тя е от творците, които не спират да провокират вниманието на многобройните си почитатели – дали с екстравагантна визия, дали с интересни хитове. Като „Жена на всички времена” – така се описва самата певица, която е вече почти 40 години на музикалната сцена. Разговорът с нея, по традиция, е по-искрен отвсякога.

– Петя, в какво настроение те заварвам в разгара на коледните празници?

– В много празнично настроение. При мен, когато завали първият сняг и започнат коледните реклами по телевизията, вече ми мирише на Коледа, а за мен тя е любов в действие. Коледа е едно вълшебство и колкото и изтъркано да звучи – всички пътища тогава водят към дома. Толкова много обичам Коледа, че ако мога цялото това коледно настроение да го консервирам, примерно, и да си отварям по един буркан във всички месеци от годината, бих го направила веднага. Би било страхотно! Човек не бива да се сеща да обича, да дава и да прави благотворителни дела само на Коледа. Всички месеци от годината са важни и трябва да са пълни с любов. Това е периодът от годината, в който винаги се връщам в родния си град, спомням си родната си къща, как се събирахме цялото семейство на масата край огъня. И всичко се правеше с малко пари, но с много любов. Вкусът на този празник за мен е неповторим.

Отделно родният ми град неслучайно е наричан „малкият Йерусалим”, защото във всеки един квартал има църква. Има над 40 параклиса. По време на празнични литургии камбаните на всички църкви започваха да бият и градът се изпълваше със светлина и коледно вълшебство, настръхвам, когато се сещам за това, уникална енергия. Днес аз се старая да правя у дома това, което някога правеше мама – с изключително много обич и желание. И сякаш наистина има някакво вълшебство, защото всичко, което пипна на Коледа – и в кухнята, и в дома, ми се получава от раз. Всички много обичат да бъдат при мен на този празник и ми се иска да бъда този притегателен център не само на сцената, но и в живота.

– Наскоро бе част от грандиозен концерт в НДК, които за пореден път отговори на въпроса „Има ли и колко голяма е жаждата за тази музика?”, която от години провокира носталгия в хората…

– Да, на 11 декември в зала 1 на НДК! Наистина беше много грандиозно събитие, организирано от BG Music Company и Влади Славов. Концерт, свързан със златните хитове и най-доброто от българската музика, който събра някои от най-популярните родни изпълнители, един букет от легенди, които направиха своя коледен подарък на всичките си фенове. Беше уникално шоу с невероятна енергия! Изпяхме песни, които вече четири поколения българи пеят и обичат. Мисля, че тази жажда към тази музика, за която говориш, е огромна, защото стойностното винаги оцелява във времето, като един катализатор!

Нашите песни са от чисто злато-текстовете им са стихове, поезия, музиката е уникална, а музикалните, свирили и правили аранжиментите, са от най-добрите. Винаги, когато сме ги пели, не е имало компромиси. И как днес да не са вечни тези песни, как да не преборят годините?! Винаги ще е така. Да съм жива, здрава и обичана, аз ще мога да пея песните си, записани преди 30-40 години, и след още 20 години. Докато, примерно, кажи ми как момичето, което сега пее „каква съм газелка, антилопка”, ще може ли да запее същото след 40 години?

– Едва ли ще го направи…

– Ето защо нашите песни са вечни! Те са направени толкова стойностно, че минават през времето и остават евъргрийни. Днес има много еднодневки сред певците. Идват, проблясват, а после изчезват. Идват нови и нови. Всеки казва своето, но на клона се задържат само качествените.

– В тези среди трудно се говори за истинско приятелство, а специално за повечето изпълнители от твоето поколение то сякаш седи като естествено продължение?!

– Много точно го определи, както винаги! Направо ми прочете мислите. Ние имаме толкова спомени с всички колеги от толкова емблематични фестивали, като „Златният Орфей”, „Мелодия на годината”. Един път един е получавал награда, друг път друг, но всеки се е интересувал от останалите, следели сме творчеството си. Едно време, когато често пътувахме от град на град, имаше доста любопитни моменти. Ето един от тях. Тъй като организаторите все се стараеха да ни бъде комфортно, удобно, прекрасно, често ни настаняваха в най-добрите апартаменти по хотелите. Така един път се случи аз да бъда в президентския апартамент на един от хотелите заради свое участие, а седмица по-късно в същия да настанят и колегата ми Георги Христов. И на практика спяхме в едно и също легло. Дори си оставяхме бележки с чувство за шега под дюшеците (смее се). Бяхме като едно огромно музикално семейство. Радвахме се на успехите си. Не е като сега – завист, злоба, интриги. Тогава често си правехме купони до зори. С повечето колеги сме приятели и в живота още от периода, когато тази музика беше на пиедестал в България. Днес има други музикални стилове, други нрави, но стойностното няма как да го забуташ в ъгъла. Можеш да го изместиш малко, но то винаги ще присъства. Няма как да скриеш един диамант, защото с времето той става все по-безценен. Затова и нумизматичната стойност на нашата музика постоянно се увеличава.

– Неслучайно е казано, че всяко ново нещо винаги се оказва добре забравено старо…

– Това е така, факт. На мен догодина също ми предстоят 2 по 20 на сцената, да не кажа 40 от суета (смее се). И ще направя един прекрасен концерт в София, както и концерти в Летните театри на България. Радвам се и когато колегите го правят. Присъствам на всеки един техен концерт. Бях на първия ред в публиката и на концерта на Нели Рангелова, и на Марги Хранова, и ще продължавам да го правя. Обичам колегите си и с времето ние ставаме все по-ценни.

 

– Вероятно само историите ви зад кулисите, не толкова на сцената, стигат за една книга?!

– Между другото често ме питат защо не седна и не опиша хилядите спомени, които имам, защото съм била къде ли не по света. Тончо Русев, Бог да го прости, ми беше казал преди време: „Петя, моето момиче, ти пътуваш много, имаш страхотни изяви, концерти, фестивали. Всеки ден сядай и пиши по една страничка, за да не забравиш нещо и да можеш да го опишеш един ден”. Е, беше много прав. Аз не го направих, но в главата ми е пълно със спомените, с емоцията. Може би трябваше да го послушам… Ще се мобилизирам да направя нещо такова, защото не е важно къде съм пяла и какви награди съм взимала, а какво се е случило покрай това, какво е било в сърцето ми. Мигове, мигове, мигове, които свързват всичките тези 40 години на сцената. Искам да оголя душата си, да покажа коя съм.

– И през всичките тези 40 години ти не изневери на стила си да изненадваш с визията си…

– (смее се) да, при мен метаморфозите са не само във вокално, но и във визуално отношение. Това е моето хоби и начин да съм свободна и различна. Сега, на 11 декември, съм заложила на лилаво-розовия цвят за косата, освен това, понеже ми омръзна да нося този екстеншън, ще бъда съвсем естествена на сцената. И благодаря на Бога, че след толкова стресиране на косата – бои, лакове, тупиране, какво ли не, тя още не ме е изоставила, и е все така гъста и дълга. На големия си концерт догодина обаче, смятам отново да поднеса изненади (смее се)

Днес е лесно, можеш през 15 минути да си сменяш прическите, цвета на косата. Едно време беше трудно. Говоря за преди 25 години, когато бях с дълги плитки до кръста – но тогава нямаше фирми, които предлагаха такова сплитане, а съм ходила при две момичета от Гана в Студентски град, за да ми плетат по два дена тези плитки. Помня как, когато ходех тогава в Русия, защото много често имах участия там, руснаците се изумяваха. „Ооо, прическа в полете! Красивая! Прекрасная! Замечательная певица!”, така коментираха. Тогава Филип Киркоров, като видя плитките, и каза, че иска и той да си направи. Преди 20 години пак аз бях първата, която имаше дързостта да се появи с червени коси и да ходя със скъсани дънки.

Така бутах бебешката количка със сина си в Южния парк, а хората ме гледаха с въпросителни в погледа. Днес вече не е трудно да си ексцентричен. Аз винаги ще измисля с какво да изненадам публиката си, но по-важно е, че толкова години вече гласът ми не ме изоставя – без да съм си правила никакви операции или да имам намеси от фониатри. Благодаря на моя проф. Анастасов, който ми е направил такава постановка на гласа, че да пея часове наред и в най-високите октави, без гласът ми да пресипва или да пада. Имам желязна подготовка, а това е от определящо значение. Повечето ми колеги имат по няколко операции на гласови връзки, много от младите пък водят толкова нездравословен живот, с тези клубове по цели нощи, че гласовете им са застрашени сериозно. После се оплакват, че не могат да изпълнят тази или онази песен… Изумявам! Тази година на джаз феста в Банско, например, излязох с репертоар от 12 песни с Биг бенда на Благоевград. Пях песните, с които съм печелила фестивалите у нас и в чужбина в оригиналните тоналности, без да смъкна и един тон, а публиката просто пощуря! Ларинксът се оказа най-здравият мускул в моето тяло. Много се грижа за него и смятам, че ако и той продължава да не ме предава, може и на много късни години да изненадвам с гласа си.

– Петя, ти си много артистичен човек. Не ти ли е хрумвало някога да се пробваш и в киното?

– Ами да, защо не. Ще пасна много на някой мюзикъл или пък за театър, защото това ми е в кръвта. Още от дете съм участвала в различни пиеси и постановки. Винаги съм работила и с балет, както и с добри хореографи. Мога и чудесно да танцувам, защото имам уникална двигателна култура, ти знаеш.

– Потвърждавам, да! Когато и да сме си говорили, ти винаги си или преди, или след фитнес тренировка. Всеки ден ли тренираш?

– (смее се) да. Всеки ден, да. Ако е хубаво времето, задължително минавам ежедневно преди обяд по минимум 5-6 километра в Южния парк. А ако не е – се качвам вкъщи на велоергометъра за поне час и половина. И точно заради този тренинг и физическа подготовка, след това на сцената ми е много лесно, не се задъхвам, като фурия съм. Освен това работя много добре и с диафрагмата си.

– Да завършим с най-екстремното нещо, което си правила?

– Ооо, много екстремни неща съм правила (смее се). Един път се качих на въздушен балон, но не къде да е, а пред църквата на Червения площад в Москва! Тогава моите продуценти бяха решили да правят рекламен клип за участията ми в Большой концертной зал России (Голямата концертна зала в Русия, б.а.) и по стадионите. Бяха захванали с едно въже този балон и идеята беше аз да излетя с него, а през това време да се показват рекламни клипчета от залите, в които съм пяла. В този период аз бях суперзвезда в Русия и залите ми бяха претъпкани. Руската телевизия ме канеше често на интервюта в най-елитните им предавания и радиа. Снимах там и първия кино клип, заснет с техни актьори, който струваше тогавашни половин милион рубли.

 

Ето и още един много екстремен спомен за мен. Преди години съпругът ми Тони много обичаше високите скорости. Карал е страшно бързо из България, но пък сме хващали всички участия. Например по Нова година, когато съм имала и по 10-12 участия за деня. И ако нямаш добър шофьор, нямаш шанс. Понякога обаче, съм изпитвала откровен страх, защото той е карал наистина адски бързо. Един път трябваше да стигнем до спортната зала в Ямбол. Тони пак караше с уникално висока скорост и ни спряха катаджии в самия град. А преди това аз поне 100 пъти му бях казала да намали тази скорост! И щом ни спряха, аз първа скочих от колата и викам на полицая:

„Другарю, моля ви се, глобете го! Направете му на решето талона!”

толкова му бях насъбрала. А полицаят седи, гледа и казва: „Е, хайде, другарко Буюклиева, дайте един автограф и си отивайте на концерта” (смее се). В друг случай пък сме подминали, без да разберем, полицейска кола и в един момент виждам, че ни гонят и се чудя защо, извадиха дори и синята лампа. Спират ни и казват: „А, Петя, пак ли ти, бе? Пак с тези скорости… По-напред е станала една катастрофа, а ние не можем да ви настигнем, за да ви кажем да карате по-бавно, да не направите и вие беля”. И накрая пак: „Айде, айде, толкова сте виновни… дайте сега един диск и продължавайте”. (смее се)

Интервю на Анелия ПОПОВА

show.blitz.bg

[kkstarratings]

Твоята оценка
Общо гласували
Твоят коментар

Публикувай коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Ko4.bg във Facebook
error: Кражбата на материали от КОЧ е забранена!