Покрай 3 март се видя, че от нас нация не става

Покрай 3 март се видя, че от нас нация не става.

Желанието да се премахне 3 март като национален празник, е само един от признаците.

Тази дата е празнувана като Освобождение и начало на българската държава от 1878 година насам. Празнувана е и когато България е съюзник на Хитлер, който воюва с СССР.

Културните народи имат традиции и ги пазят. А у нас има хора, които смятат, че летоброенето започва от тях и искат да ревизират всичко. И да се запишат като някакви новооснователи на държавата.

Промъкват се дори екзотични идеи, че едва ли не сме живеели прекрасно под турско владение и дошли едни завоеватели да ни превземат и окупират. И даже те обесили Левски.

Да, Русия в днешно време е завоевател и окупатор, но заради Путин ли трябва да си пренапишем историята и традициите? Като се добави, че започна объркване с кого някои искат да се идентифицират като българи – славяни, траки, прабългари?

Слави Трифонов иска да вдига паметник на хан Аспарух. Ами то и по тази година 681 може да се спори с важни исторически доводи. Някои черпят национална гордост дори от населението, оставило артефактите във Варненския некропол – това от времето, когато не е имало държава, а племена. Или от киселото мляко, което не е създадено от българи, а от една бактерия.

Една нация, за да е нация, има общо разбиране за традициите и историята, за националните герои, и общи цели за бъдещето. Сега една част от българите мразят друга част по-силно, отколкото вражеска държава. Нещо като студена гражданска война. Всички беди, които преживяхме и продължаваме от 1989 г. насам се дължат на това.

Политическа параноя и истерия.

Няма изгледи да се води нормален разговор.