Политиците да не се мислят за пратеници на Господ! Късно е да молиш народа за прошка

В дните след последните избори България се задъхва от падения, провали, раздели, лъжи, неоснователни хвалби. Ежедневно ставаме свидетели на непрестанната борба на посредствеността срещу всички, които я превъзхождат.

Пагубно тези посредственици бързо излязоха от рамките на разсъдъка, мислейки се за гении или за пратеници на Господ. Започна се невиждано трупане на пари и имоти, но се забрави важната подробност, че това, което присвояват, притежават, също ги притежава. По този порочен път всички губеха най-ценните човешки качества – морал и достойнство!

Много бяха начините и пътищата за забогатяване, но винаги ставаше ясно, че са нечестни. Разкошният живот, наслажденията се вихреха, но това бе за сметка на човешките сълзи и неволи. И след всичко това, след последните избори множеството калинки на падишаха бяха включени в проектокабинета – стари муцуни, опротивели до болка на хиляди българи. В това неприето правителство се подредиха онези, срещу които България изригна през 2020 г., а днес са заели първите редове на парламента.

След изнесеното, видяното, чутото, творено през последните 15 години, да се изтъпаниш и да заговориш за прошка, е твърде късно и нагло. На подобни народът казва: „Късно е либе за китка“, „Мандалото лопна“. 15 години пеят фалшиво, доказвайки, че не всеки, който иска да властва и да дава тон, пее вярно.

От парламентарната трибуна тези хора говорят за „Грижа и желание за социална справедливост“. Те желание нямат никакво, а да не говорим, че от 15 години забравиха що е това социална справедливост. Къде е тази справедливост? Може би в разликата между моята пенсия за 40 години стаж – 163 пъти по-ниска от тази на някои велможи, получаващи и пенсия, и тлъста депутатска заплата, и какво ли не още?

Друг твърди: „Ние знаем как да намалим този максимален процент на корупцията“. Че като знаете, защо не го направихте през тези 12 години? Ама как да го направите и как да унищожите нещо, което създадохте, отгледахте и така ревниво пазите? Затова точно тези нямат моралното право да говорят за честност и почтеност.

Не било страшно да се ходи на избори. Че колко му е да се дават по 150 млн. на избор? 6 поредни избора за 3 години и 2 месеца са падение и грешна народна пара. Но ние като мислещи хора разсъждаваме и питаме: С тези пари колко детски съвременни болници, колко здравни кабинета в глухата провинция можеха да се направят и колко от подаянията, наречени пенсия, можеха да достигнат тези на европейските държави?

Освен това би се върнала възможността да живеем по-добре, по-достойно, финансово обезпечени и с възможност да се докосваме до култура и изкуство.

Но вие сте от друга порода, от друго тесто – от най-алчните. Липсата на адекватност, визия и най-вече на загриженост се вижда вече в облика на всеки голям български град. Защо обикаляте света, като не виждате в него създадените красоти и прекрасни условия за живот и развитие на хората?

Ех, една земя ще е над нас отгоре ни, но важно е дордето сме над нея! Забравяме, еднакво смъртни всички сме. Еднакво смъртни, но еднакво живи! Един-единствен депутат призна: „Всички в залата сме грешни и всички вкупом съгрешили“. Е, рано или късно наглите, популистите губят!

Една прекрасна държава днес е превърната „В обрулен лист, който се развява от геополитическите ветрове!“.

В. Димитрова