Програмисти с високи заплати и ипотеки за 500 000 евро, останали без работа, може да поискат личен фалит

Личният фалит вече е реалност в България, а сред хората, за които законът е създаден, могат да се окажат и високоплатени IT специалисти, останали без работа заради навлизането на изкуствения интелект.

По думите на адв. Мартин Костов именно програмистите и други IT специалисти с доскоро високи доходи могат да изпаднат в тежко финансово положение, ако внезапно загубят работата си заради навлизането на изкуствения интелект. Той даде пример с хора, получавали между 5 000 и 10 000 евро месечно, които са изтеглили ипотечни кредити за около половин милион евро. Ако останат без доходи, те могат да се окажат неплатежоспособни, въпреки че първоначално са поели задълженията си напълно добросъвестно.

Според Костов именно за подобни случаи е създадена процедурата по личен фалит, а не за хора, които просто отказват да плащат задълженията си.

След години на дебати законът за несъстоятелността на физическите лица вече започва да действа и на практика. Агенцията по вписванията е пуснала електронния Регистър по несъстоятелност, в който ще се публикуват молбите за откриване на производство, съдебните решения и всички последващи актове по делата.

Една от съществените промени е, че кредиторите вече няма да получават индивидуални уведомления от съда. Те сами ще трябва да следят регистъра, където ще се публикува информацията за започналите производства.

За да бъде допуснат личен фалит, длъжникът трябва да докаже трайна неплатежоспособност. Законът изисква тя да продължава поне 12 месеца, а общият размер на изискуемите задължения да надхвърля десет минимални работни заплати, което към момента е над 6200 евро.

обясни адв. Костов пред Bloomberg

Другото основно условие е длъжникът да е добросъвестен. Това означава да е поемал задължения, съобразени с доходите и имуществото си, както и да не е укривал активи или да е ощетявал кредиторите. Законът изключва от процедурата хора, които например са прехвърляли имущество на символични цени, укривали са доходи или умишлено не са полагали труд без основателна причина.

Според адвокат Костов именно понятието “уважителна причина“ ще бъде сред най-спорните въпроси в бъдещата съдебна практика. Предстои съдилищата да решават дали за такава може да се приеме грижата за болен близък, невъзможността да бъде намерена работа въпреки регистрация в Бюрото по труда и други подобни ситуации.

След подаването на молбата кредиторите разполагат с 14 дни, за да възразят, ако смятат, че длъжникът всъщност е платежоспособен. Те трябва активно да заявят и вземанията си, ако искат да участват в разпределението на имуществото, както и могат да оспорват претенции на други кредитори.

След откриването на производството всички плащания на длъжника преминават през специални сметки под контрола на производството, а съдебните и изпълнителните дела за парични вземания се спират.

Една от най-важните особености на българския закон е, че личният фалит може да бъде използван само веднъж в живота. Затова, предупреждава Костов, всеки трябва внимателно да прецени дали моментът е подходящ, защото впоследствие няма да има втори шанс.

Вписването в Регистъра по несъстоятелност обаче има и дългосрочни последици. Данните остават в него 75 години. През първите пет години информацията е почти изцяло достъпна, а след това достъпът се ограничава, но сведения за осребреното имущество, молбата и размера на задълженията продължават да се съхраняват.

По думите на адвокат Костов банките неизбежно ще използват този регистър при оценката на бъдещи кредитополучатели. Той обаче смята, че вписването не бива автоматично да превръща хората в “черен списък“, а трябва да се отчита дали причината за фалита е била тежко заболяване, безработица или друга непредвидена житейска ситуация.

Според него с натрупването на практика по новия закон вероятно ще отпадне необходимостта от института на абсолютната давност, тъй като при личния фалит длъжникът активно съдейства на производството, вместо просто да изчаква изтичането на определен срок.