Психологът Иван Игов с тежък коментар за убийството на Младежкия хълм: „Тези деца също са жертви“

Жестокото убийство на 37-годишния Георги Кузев в Пловдив повдигна тежки въпроси за причините, довели до подобно насилие. Според психолога Иван Игов зад поведението на непълнолетните извършители могат да стоят редица фактори – от влиянието на групата и социалните мрежи до липсата на усещане за граници и последствия.

По думите на Игов е възможно да са били употребени и някакви вещества, но към момента това е негово предположение, а не установен факт.

Петима ученици са обвинени за убийството

По случая са посочени петима непълнолетни – ученици на възраст между 14 и 17 години.

Според информацията, с която разполагат медиите, те са свързвани с групи, представящи се като „ловци“ на педофили. Именно начинът, по който е извършено престъплението, кара психолога Иван Игов да определи случая като изключително тежък.

Той споделя, че за 40 години професионална практика се е сблъсквал само с още един случай, който по жестокост може да бъде сравнен с този.

Има ли намесени наркотици?

Това е един от въпросите, които остават без отговор. Игов признава, че трудно си обяснява как непълнолетни могат да измъчват човек продължително време, без да реагират на неговия страх и страдание.

„Аз смятам, че са били замесени някакви субстанции“, казва психологът.

Важно е обаче да се подчертае, че това е личното му предположение, а не информация за доказана употреба на наркотици. Разследването трябва да установи дали и какви вещества са били употребявани.

Социалните мрежи и влиянието на групата

Според Иван Игов една от причините за подобно поведение може да се търси в силното влияние на връстниците.

В юношеската възраст групата често придобива огромно значение за младия човек.
Желанието да бъде приет, одобрен и забелязан може да го накара да последва поведение, което самостоятелно вероятно не би предприел.

Психологът обръща внимание и на ролята на социалните мрежи.

По думите му именно там младите хора могат да попаднат на групи, които представят саморазправата като форма на „справедливост“.

Желанието да бъдеш известен

Друг фактор според специалиста е стремежът към внимание. В случая част от насилието е била заснета, което според Игов показва желание действията да бъдат видени и одобрени от други хора. Това повдига сериозния въпрос докъде може да стигне желанието на един тийнейджър да получи признание от своите връстници.

Когато агресивното поведение започне да носи популярност, границата между виртуалното внимание и реалното насилие може да бъде опасно заличена.

„Държавата е абдикирала“

Психологът поставя отговорността не само върху самите деца.

Според него има проблеми както в семейството и училището, така и в реакцията на институциите. Игов е категоричен, че децата трябва да бъдат научени, че не могат сами да заместват полицията, прокуратурата и съда и да раздават собствено правосъдие.

Според него училището има и възпитателна функция – то не трябва единствено да предава знания, а да изгражда млади хора, които разбират правилата на обществото и последствията от действията си.

Родителите също носят отговорност

Игов посочва и поведението на някои родители като друг възможен фактор.

Според него понякога родителите отказват да приемат, че собственото им дете може да е виновно за сериозно нарушение. Вместо това винаги се търси виновник извън семейството. Това, по думите му, може да създаде у детето усещане, че независимо от действията му винаги ще има някой друг, който да поеме вината.

Въпреки тежестта на престъплението Игов прави важно разграничение. Той не оправдава действията на непълнолетните, но смята, че самите те също са били повлияни от средата, в която са израснали и от моделите на поведение, които са възприели.

„Тези деца в някакъв смисъл също са жертви, не ги оправдавам“, посочва психологът.

Според него е изключително важно те да получат професионална терапевтична помощ.

Целта не трябва да бъде единствено наказанието, а и промяната на поведението, така че след изтърпяване на присъдите си те да могат да се върнат в обществото като хора, които осъзнават извършеното.

Въпросите след жестокото престъпление остават

Случаят в Пловдив поставя много повече въпроси от този дали е имало употреба на наркотици. Как се стига до момент, в който група деца приема насилието за форма на „правосъдие“? Как социалните мрежи влияят върху поведението на подрастващите? Къде са семейството, училището и институциите, когато се формират подобни групи? И най-вече – какво трябва да се промени, за да не се стига до следващ трагичен случай?

Това са въпроси, на които тепърва трябва да бъдат дадени отговори.