Психоложка създаде карти за общуване с бебето, докато е още в утробата на майката

Креативната психоложка въвежда темата за пренаталната комуникация у нас

ИНОВАТИВНИ КАРТИ ЗА ОБЩУВАНЕ С БЕБЕТО, ДОКАТО РАСТЕ В УТРОБАТА НА МАЙКАТА, СЪЗДАДЕ ТЪРНОВСКАТА ПСИХОЛОЖКА НОРА ИВАНОВА.

Идеята е вдъхновена от мисията за по-дълбоко свързване между детето и родителите, което ще даде огромни ползи в отглеждането на мъника след появата му на бял свят. Темата е добре позната и подкрепена с множество изследвания в чужбина, а в България навлиза тепърва.

Нора Иванова е родом от старата столица, на 35 години, майка на две деца. Работи като психолог в Дневния център за деца и младежи с увреждания в Горски Сеновец. В момента е по майчинство и съчетава грижата за своите наследници с популяризирането на пренаталното общуване.

„Докато бях бременна с първото си дете, практикувах пренатално общуване и след раждането видях ползите – по-дълбока връзка с бебето, по-малко стрес и по-лесно разпознаване на нуждите му“, споделя тя.

Именно от личния й опит и наблюдения се ражда идеята за създаване на карти, които да помогнат на бъдещите майки да говорят с децата през бременността.

„Една от темите, по които пропуснах да говоря с бебето, докато беше в утробата ми, се оказва и най-големият проблем в отглеждането. А именно махането на памперса. Осъзнах, че трябва да има структура в това общуване. Картите дават хронология в комуникацията. Всяка жена има собствени вярвания и убеждения, но всички дами имат нужда от опора и насока как да общуват с бебето“, казва психоложката.

Картите обхващат 40 теми, разпределени условно в две категории – практични – например къде ще спи бебето, как ще се храни и др., и философски – любовта, смелостта и принадлежността.

35-годишната търновка обясни, че няма нищо лошо в това пренаталното общуване да започне още след като тестът за бременност отчете две чертички. Приветстването на новия живот може да стане с думите – „Добре дошло в моето тяло“. Най-интензивна комуникация обаче е възможна в последния триместър на бременността, отчитайки факта, че тогава бебето чува.

По думите й тази практика има също толкова много ползи и за майката – като например превенция срещу следродилна депресия.

„Обратната връзка – реакция от бебето, основно може да се прояви при по-важни събития. Майките споделят различни неща. При мен се случи следното – на мъжа ми му предстоеше пътуване и много държах да обясни на бебето, че таткото няма да го има. Считам, че от мига, в който е заченато, то е пълноправно човешко същество и както би се обяснило на голямо дете, че бащата ще отсъства, така и за бебето трябва да се направи същото, нищо, че още е в корема. Тогава имаше бурна реакция от страна на бебето“, разказва Нора.

Психоложката е убедена, че пренаталният период е много важен за емоционалния фон на бебето, защото се създава от майката. Каквото и да се случва през деветте месеца, то трябва да се обясни на детето, защото най-големите емоционална травми при децата се създават от липсата на общуване, увери тя.

Иванова допълни, че бременността е подходящо време и да се заложат семенцата на познанието към различни сфери, към които родителите желаят да провокират интереса на наследниците си.

„Има амбициозни родители, които искат децата им да владеят чужди езици. Могат да започнат да говорят на английски или какъвто език преценят, докато бебето е в корема, но това трябва да продължи активно и след раждането. Впоследствие личният пример е много важен“, категорична е тя.

Нора призовава за активно включване и от страна на татковците.

„Има много проучвания, че бебето разпознава гласа не само на майката, но и на бащата. Често се случва татковците да споделят с детето неща, които дори майките не знаят, и така става още по-пълноценна връзката между двойката“, казва търновката.

Галина ГЕОРГИЕВА / Борба