На 26 октомври т. г. милионерското семейство Николай и Евгения Баневи беше арестувано в Ница по обвинение за участие в организирана престъпна група за данъчни престъпления, пране на пари и присвояване на вещи и средства от четири предприятия, умишлено фалирани от фамилията и разфасовани за скрап.
Двамата бяха върнати в България на 6 декември и директно откарани в ареста на специализираното следствие, където са и в момента.
Покрай разследването обаче наяве излязоха и семейни тайни, крити от съпрузите, които години наред охотно демонстрираха освен бляскав живот, граничещ с кича, но и любов, хармония и разбирателство в дома.
В хода на делото стана ясно, че сред десетките разпитани свидетели е и първородният син на милионера, кръстен на него – Николай Банев. Той е роден от брака на олигарха с поетесата и бизнесдама Дочка Банева, която издъхва през 2005 г. след тежка борба с рака. Оказа се, че 24-годишният младеж от три години не поддържа връзка с баща си, защото е поискал да бъде разсиновен от мащехата си Евгения Банева. Отношенията им дотолкова се влошават, че милионерът дори не е поканен на сватбата на сина си с младата варненска дизайнерка Радостина Фотева през пролетта на тази година.
Показания по делото дава и дъщерята на Дочка от първи ѝ брак с лекар – Раиса Иванова. 36-годишната жена от години води съдебни битки с олигарха, който се опитва да я лиши от наследството на майка ѝ и дори иска тя да му прехвърли своето жилище в София в замяна на мизерна част от спестяванията на поетесата. През годините Раиса многократно подава сигнали в ДАНС и прокуратурата.
Дочка с дъщеря си Раиса като студентка в Лондон през 2001 г.
– Г-жо Иванова, кога се влошиха отношенията между вас и пастрока ви Николай Банев?
– Те никога не са били особено добри, за да мога да отбележа точен период на влошаване. Просто съм била прекалено малка, за да си давам сметка, че под лъскавата опаковка може да се крие съвсем друго съдържание. Откакто се помня, аз съм живяла в Ямбол при баба ми Раиса, майката на моята майка. Банев се “появи на хоризонта” след смъртта на дядо ми, когато бях 7-годишна.
По-късно, когато се роди брат ми Николай, през 1994 г., аз и баба ми дойдохме в София.
Николай и Раиса при една от тайните им срещи през междучасието в кафе до училище „Дорис Тенеди“ през 2006 г.
Живяхме заедно с майка ми и Банев в техния апартамент в “Младост 1”. От 5-и клас започнах да уча в София. Майка ми сама се грижеше за бебето, като ѝ помагахме баба ми и аз. Това продължи до 1997-98 г., когато се преместихме в новопостроеното, луксозно жилище на бул. “Витоша” 103. Била съм 15-16- годишна.
Дочка с дъщеря си Раиса и сина си Николай през 2001 г. в Лондон.
Като казвам “луксозно”, искам да отбележа, че нямаше нищо общо с парвенющината и кича в така наречената резиденция на Евгения и Николай Баневи, добре известна на целия български народ от лавината публикации след задържането им във Франция. Какви са били взаимоотношенията между Николай Банев и мен от появата му в моя живот до крайния разрив, не желая да коментирам. Това ми причинява изключително страдание и има разтърсващо влияние върху моята психика. Последствията нося и ще нося до края на дните си. На този етап ще запазя детайлите за себе си, но ако се наложи, вероятно ще намеря сили да говоря…
Бях и свидетел на всичко, което беше причинено на майка ми от този човек с много лица, едно от друго по-зловещи, но винаги красиво изглеждащи отвън. Нали е казано, че най-големият номер на дявола бил да накара другите да повярват, че не съществува. Аз винаги обаче съм знаела, че съществува… Първият сериозен разрив дойде през 2005 г., въпреки че и дотогава аз винаги съм се съпротивлявала и дори ми беше излязло име, че съм “жилаво животно”. На 21 срещу 22 март 2005 г. почина татко – д-р Стефан Иванов. Поменът за 40 дни от неговата смърт се падна точно по Великден. Възникна дилема: дали да отида като член на семейство Баневи да отбележа празника на една вила близо до Елхово, или да почета паметта на баща си. Избрах второто, като наруших волята на “вседържеца на империята Банев”. Тогава той отсече, че след като не се подчинявам и това не ми е за първи път, вече прошка няма за мен. Изрита ме от вкъщи, в прекия и преносен смисъл на думата. От този момент нататък, близо 1 г., живях при приятелка на майка ми.
Раиса и Николай през 1995 г.
– След смъртта на майка ви той как се отнасяше към вас?
– На приливи и отливи, според интересите си показваше различните си лица. Аз бях в шок и спомените ми са твърде фрагментарни. Помня, че не отидох на поклонението, което е било на втория етаж в магазина за бижута, който майка ми беше открила наскоро преди смъртта си. Нейни служители по-късно ми разказаха, че белият затворен ковчег бил изложен точно там, където сега се помещават офисите на туристическия бизнес на Евгения Банева. Бижутата от магазина били изнесени. Пред входа на бул. “Витоша” 103 се виела дългата опашка на поклонението, а през това време Банев седял някъде на горните етажи и гледал на камерите кой как реагира. Не се появил да приеме съболезнования. Помня също, че приятелка на майка ми прати нейния шофьор да ме закара на погребението в Ямбол, тъй като изобщо не бях в състояние да седна зад кормилото… Около година по-късно, с помощта на полиция и прокуратура успях да вляза в собственото си жилище на същата “Витоша” 103, което майка ми се беше погрижила да имам. Вероятно е предчувствала какво ще се случи по-късно.
Николай и Евгения Баневи
Тя обаче се е надявала, че Банев ще се погрижи подобаващо поне за собствения си син, защото, като малолетен, ако беше му оставила каквато и да била недвижима собственост, с нея щяха да се разпореждат след смъртта ѝ Николай Банев и любовницата му. Въпреки надеждата предчувствието не я е излъгало, защото казала на своя близка приятелка, когато вече Евгения беше родила първото си дете от Банев и майка ми не можа да понесе този срам и умря в същия месец: “Тази чернилка мъжа ми взе – любовта на живота ми, работата ми взе – целия бизнес, а когато умра, ще накара Николайчо майко да ѝ вика! Е, тогава вече…” Няма да продължа думите на майка ми, защото са много страшни. За пореден път те изплуваха в съзнанието ми, когато видях в предаването “Дикoff” по Нова телевизия Евгения да казва, че Дочка Банева ѝ е “завещала” да се грижи за брат ми като за свое дете. Все едно са били първи приятелки! Каква нагла арогантност! Може би ще ви прозвучи идиотски, но нормалното човешко съзнание не може да приеме на какви истории съм ставала свидетел: публични унижения, магия след магия, например – залепени “триъгълничета” под семейната спалня на майка ми и Банев в “Русалка” и “Каваците”, а в тях намотани едни писаници с арабски букви. Това било така наречената арабско-циганска магия.
И още идиотщини, които няма да разказвам, защото звучат цинично… И всичкото това – за да бъде “вързан” Банев! Дори след смъртта на майка ми – само преди няколко години (вече бях завела дела срещу Банев), един пореден “магьосник” лично ме потърси по телефона и предложи срещу 500 лева да “развали” направената от Евгения Банева на мене и на моя приятелка “страшна” магия… След смъртта на майка имаше период на известно “затопляне” на отношенията. Очаквах все пак Николай Банев да има някаква представа за законност и ред. Няма! Той е “велик”, недосегаем от никого!
-Кога разбрахте, че Баневи възнамеряват да ви лишат от наследството на майка ви?
– Първите две дела заведох 6-7 години след смъртта на майка ми. Не само се надявах Банев да се сети, че вече мъртвата му съпруга е родила две деца, които също са нейни наследници, но и той ми даваше някои индикации, че няма да има никакъв проблем. Даже беше поел издръжката на баба ми Раиса за сметка на завод “Лемеком” в Елхово. Дали го е правил от гузна съвест, или поради други мотиви, не мога да твърдя. Веднъж доведе трите си деца от Евгения при баба ми в Ямбол, в родния дом на майка. После баба едва не умря… Майка беше единствената ѝ дъщеря, а баба – свидетел на всичко, причинено от Евгения! Разбрах, че няма мърдане, когато Баневи ми предложиха по електронна поща да получа една нищожна част от парите във влога на майка ми в Швейцария, а не 1/6, както е по закон. Условието – да подпиша документ, че се отказвам от всякакви други права като наследник, а също така да им прехвърля собственото си жилище на “Витошка” 103. Като се пресметне, излиза, че за по-малко от 100 000 евро аз трябва не само да се откажа от всичко, но и от своята собственост, чрез която моята майка бе успяла да се погрижи за мен. Отказах, разбира се.
Тогава получих съобщение на мобилния телефон от Евгения : “То си е за твоя сметка”… Малко по-късно на вратата на постоянния ми дом, за чието наличие пак се беше погрижила майка ми без знанието на Банев, се появиха двама от неговите гавази. Те ми дадоха празна бланка от швейцарска банка, която Банев искал да подпиша, без да знам за какво точно става дума. Аз, разбира се, не го направих. Банев явно ме смяташе за малоумна, каквито за него са всички хора… Ще си позволя да цитирам думи на Левон Хампарцумян, изречени наскоро в сутрешния блок на Би Ти Ви: “Разсъжденията на Банев показват, че има нужда от психиатър, който да го вкара в реалностите.” Така или иначе, успях чрез съдебно решение да принудя Банев да подели с мен и брат ми влога на майка ни в Швейцария. Чак след като го осъдих, клекна!
Той получи 4/6, а ние с брат ми по 1/6 от влога на майка ни
Другото исково дело за делба на недвижима собственост приключи на първа инстанция и сега през март чакаме да се произнесе въззивният съд, тъй като Банев обжалва. За това подробно писахте във в. “24 часа” в броя си от 16 декември т. г. Само ще отбележа, че нашите по 1/6 с брат ми (според оценката на вещите лица) възлизат на 114-115 хил. лв. Това дело беше съпътствано от множество опити за измама – подправяне на подписи, принуждаване към лъжесвидетелстване, съставяне на три аналогични разрешения за експлоатация на сграда и т.н. Дори вещите лица – строителни експерти и графолози – имам чувството, че до края не можаха да разплетат сложния възел от истини, полуистини и откровени шменти-капели. Когато свидетелите на Банев се отказаха от показанията си в нарочни декларации, обяснявайки как са били принуждавани и заставяни от Николай и Евгения да лъжесвидетелстват, защото иначе са щели да бъдат изхвърлени от работа като служители в техни фирми, самият съдия не можа да издържи и се обърна към прокуратурата – тя да разчепка “кой кой е” в пиеската.
В момента има висящи мои сигнали и пред Софийската районна прокуратура, градската прокуратура и т. н., за които подробно съм разказала пред специализираното следствие след задържането на Баневи. Най-после имам надежда, че справедливостта ще възтържествува. И други хора вече се осмеляват да говорят за това, което се е случвало в семейство Евгения и Николай Баневи, за да могат те да живеят като крезове, буквално да стъпват върху злато, за сметка на хиляди други хора. Без всякакъв срам и свян! Един персийски поет от XIII век – Саади, е казал: “Който не скърби за болка чужда, човек да се нарича няма нужда”…
– В момента Баневи са в предварителния арест на спецследствието. Техни близки правиха изявления, че децата страдали за майка си и дори написали писмо до Дядо Коледа да им я върне. Не изпитвате ли болка за страданието им?
– Да, тъжно е за тези деца. Децата не носят отговорност за родителите си. Родителите обаче носят отговорност за децата си. Голямата дъщеря на Евгения и Банев – Теодора, е на 13 години. Точно на толкова брат ми е бил принуден да каже “да” пред съда, когато са го попитали дали е съгласен да се откаже от собствената си майка и да бъде напълно осиновен от Евгения. От същата Евгения, която ние двамата смятаме отговорна за смъртта на майка ни в морален смисъл. Да се откаже от майка си, на чиито страдания е бил свидетел от най-ранна детска възраст! Майка ми не криеше нищо от него. А дори имаше случаи, когато нейни близки са ѝ казвали пред мен да прикрива тези истории от детето, за да пази авторитета на баща му – брат ми беше още на 5-6 години.
Дочка Банева мие чинии след новогодишната семейна вечеря в дома си на бул. „Витоша“ 103 на 2 януари 2003 г.
Тя отвръщаше: “Той трябва да запомни…” И нещо много съществено: до нейната смърт, макар и вече болна, тя полагаше грижи за него – от четенето на приказки за лека нощ, проверката на всяко домашно до готвенето, в което помагаше и баба ми. За децата на Евгения винаги са се грижили пълчища от помощен персонал – готвачи, чистачки, сервитьори, пазванти, шофьори, детегледачки – понякога три, за всяко дете по една! Някои от тези жени и мъже са давали повече любов на децата, отколкото собствената им майка. Даже Банев би могъл да им сготви някоя манджа за разлика от нея. Смятам, че Мадам, както Евгения предпочита да я нарича антуражът ѝ, използва децата си като щит.
Не е достатъчно да живееш в златна клетка. Трябва да бъдеш обичан не само на думи… В едно свое предишно писание във вестник, за което го осъдих за обида и клевета, Банев изтъква, че съм получавала всичко, че съм била едва ли не “на пиедестал”, че ме е издържал, докато съм учила в Англия, и т. н. Само той! Сякаш майка ми не е съществувала… Да, сигурно Баневи са се грижили за своите деца така, както милиони българи дори не са и сънували, но каква ли истинска майчина обич можеш да получиш от хора, на които им се плаща за това… Евгения според мен дори може да се изкара в крайна сметка жертва на Банев. Не била участвала в 90% от бизнеса му, разбирала само от туризъм… Много добре разбира, когато става дума за финикийски знаци!
- – Защо според вас Евгения осиновява брат ви?
– Най добре го обяснява позната на семейството, която е била свидетел на събитията тогава: “Евгения сякаш танцуваше върху гроба на Дочка”. Впрочем веднага след като брат ми се разсинови, на 28 април 2017 г., Банев изцяло спря издръжката на баба ми. Тази на брат ми спря около 2 години преди да се дипломира в Англия, веднага след като получихме своите части от влога на майка ни.
– На делото самият Банев каза, че част от бижутата, които са открити при претърсванията в дома му, са на вашата майка, защо не си ги поискахте?
– Невероятно е, че Банев публично призна къде са тези бижута! Това е една друга история, отново свързана с престъпление, за която обещавам, че ще ви разкажа по-късно. А съвсем друга история е кога, кой и как успя да направи така, че да изчезне завещание на майка ми.
Обещала съм си да намеря отговор на този въпрос, когато му дойде времето.
Ако Ви е харесала статията, подкрепете ни във facebook!
Източник: 24 часа
