Родолюбец възкресява напълно безвъзмездно забравени герои от войните

Адвокат по професия, историк по призвание, родолюбец по душа – това е пловдивчанинът Георги Янков Кременаров, който вече 20 години безвъзмездно се е посветил на мисията да възкресява паметта на забравени герои от войните за националното ни освобождение.

Пътува по стъпките на българската армия в Гърция, Северна Македония и Сърбия, за да издирва и разчиства стари военни гробове на наши сънародници. Поставя паметни плочи по родните места на героите. Експедициите си описва в очерци, изследвания и документална проза. Автор е на 2 документални филма на историческа тематика.

Всичко започва през 2007 г. от едно изкачване на връх Каймакчалан, който е  арена на боевете между българи и сърби отпреди 90 г.

„Това ми беше отдавнашна мечта. Всъщност моят интерес към историята е от детството ми. В семейството винаги са се обсъждали различни факти и събития и се е говорело за история. Родът на баща ми е от село Дълбок извор, оттам е прачичо ми Петко Кременаров – той загива на 14-ия ден от Първата световна война до Белоградчик – над село Ошляне, в днешна Сърбия“, обяснява 50-годишният родолюбец.

Преди да завърши право в Юридическия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски“, Георги Кременаров учи една година специалност „Български език и история“. Отдадеността му към възкресяване на паметта на личностите, участвали във войните, е абсолютно безвъзмездна. „Не съм обвързан с никакви организации. Приятели се включват, но основно сам инициирам начинанията си“, споделя той.

Първоначално започва да издирва старата бойна история на 10-и Родопски пехотен полк, в който са се сражавали негови предци. „Има такова издание, което се оказа библиографска рядкост от 1942 г. Една част беше запазена в библиотеката в Хасково, но имаше липсващи страници“, спомня си Георги Кременаров. Успява да попълни празнотите и през 2019 г. преиздава книгата с допълнения и снимки.

Десети Родопски пехотен полк е формиран с указ на княз Александър I Батенберг през 1885 г.  с гарнизон в Хасково и взема участие в Балканската (1912-1913), Междусъюзническата (1913), Първата световна (1915-1918) и Втората световна война (1941-1945). В полка през годините са служили няколко родственици на пловдивчанина – прадядо му с двамата си братя. Иван Кременаров се е сражавал през Балканските войни. В Първата световна участва Запрян Кременаров, който е пленен в епичната битка при Завоя на Черна. Петко Кременаров е награден с “Кръст за храброст” за превземането на Одринската крепост, но загива две седмици след избухването на Първата световна война.

„Издирвах неговия гроб и така започнах да правя тези експедиции за намиране на военни паметници и спомени за български войници“, казва адвокат Кременаров. С патриотична страст и научен ентусиазъм издирва и събира факти и находки. „Въобще всичко, което може да се съхрани като историческа памет“, обобщава той.

Намира останки от Одринската крепост в полето на няколко километра от града. Това са т.нар. фортове, градени съвместно с немски инженери. Запазени са и до днес, но не са обозначени по никакъв начин. И там, както и край македонското плато Добро поле местните хора все още разказват колко храбри бойци били българските войници. „Един мъж от Кавадарци се кълнеше, че войската ни не е можела да бъде победена. Този пробив на фронта, в който губим от сръбско-френските войски през Първата световна война,  е предателство, а не по вина на войниците ни.

Човекът разказваше как са ринали снега и лопатите им дрънчали по калдъръма към границата на голяма височина, за да може да се осигурят продоволствия на разположените там български части в района на град Кавадарци в Северна Македония“, спомня си Кременаров. Там има запазен надпис, изсечен в скалата: „9-а рота, 10 Родопски полк, 8 Тунджанска дивизия, група армии Макензен.” А когато французите превземат териториите край Битоля, добавили отдолу на своя език: „Генерал Сарай дойде и ги изгони”. Армии Макензен е групировката на Централните сили на Балканите под немско върховно командване. Генерал Сарай е върховният главнокомандващ съглашенските сили на Южния (Солунския) фронт.

Откриване на плоча на къщата на кап. Кирил Сидеров в село Българин, община Харманли, на 14.08.2025г. послучай 100 г. от смъртта му

Преди 10-ина години Георги Кременаров открива и разчиства българско военно гробище в село Хума на 20-ина километра от Гевгелия (Северна Македония). Там почиват героите от 8-и Приморски полк. „Беше тотално занемарено. Сигнализирахме българската държава, конкретно военното министерство, но до ден днешен там нищо не се направи. Гробището продължава да се руши”, обяснява с огорчение Кременаров. Разбрал, че паметните плочи на войниците били унищожени още по време на сръбската окупация. „Фрапиращ случай – оцелели от времето гробове в планините иманяри редовно копаят за злато. Да се чуди човек какви съкровища може са имали редови бойци на война!? Абсурд, но иманярите ровят и сръбски гробища, не подбират. Може би защото си нямат тракийски гробници”, възмутен е Георги Кременаров.

Зам.-министърът на отбраната Радостин Илиев откри паметната плоча на родната къща на ген. Иван Хубенов в родното му Караджалово

Създава два филма и 9 книги

9 исторически изследвания и 2 научно-документални филма създава за последните 15 години адвокат Георги Кременаров.

През 2011 г. излиза дебютната му „Десети Родопски пехотен полк. Войните за национално обединение на България”. Миналата година прави на книгата второ допълнено издание, добавяйки към заглавието <210> „Премълчани истини и факти”.

„11-и Сливенски пехотен полк по пътя към безсмъртието 1885-1945 г.” излиза през 2013 г. Книгата е посветена основно на боевете при Каймакчалан, но включва и други знаменателни сражения от историята на полка.

През 2015 година издателство „Изток-Запад” пуска на пазара „България в Първата световна война”. Тази книга на Георги Кременаров заема челни позиции още с появата си в класацията за най-продавани четива на „Български книжици”.

Две години по-късно той пише книга за предците си „Родът Кременарови през годините и през превратностите на времето”. „Излязоха доста интересни истории. Това е една мозайка от човешки съдби от 1705 г. до наши дни”, уточнява авторът.

Следва издирване и събиране на липсващи части от отпечатаната през 1942 г. книга „Бойна история на Десети родопски пехотен полк”. В цялостен вид Георги Кременаров я издава наново през 2019 г.

Корица на второто допълнено издание на книгата за легендарния полк от Георги Кременаров

В съавторство с Василен Васевски издават двутомния сборник очерци „Оживелият подвиг. Каймакчалан и Европейската война през погледа на потомците”. Първият излиза през 2017 г., вторият – през 2020 г. В тях наши съвременници разказват интересни и героични истории, преживени от дядовците им през Европейската (Първата световна) война.

През 2023  и 2024 година Георги Кременаров написва двете части на сборника от очерци „Сенки и лица от Десети пехотен Родопски полк”. В тях разказва за забележителни, но забравени днес българи, свързали съдбата си с тази на полка. Сред тях са режисьорът Въло Радев, писателят Михаил Кремен. „За втория в хода на работата се оказа, че досега не е писано, и моето изследване на живота и патриотичната му дейност е първото”, обяснява Кременаров. В двете части на изданието са посветени очерци на полк.

Кирил Христов Димитров – друга уникална личност, създал през 1940 г. собствена доктрина, наречена „Идеология на родолюбието за мощна и благоденстваща България”. „За съжаление, тогава трудът му не е разпространен, а е изключително интересен и актуален и днес”, коментира Кременаров. Полк. Кирил Христов Димитров е командир на Десети пехотен Родопски полк, герой от войните. „След 9 септември 1944 г. същият този човек е вече враг на народа, получава смъртна присъда от т.нар. Народен съд. Прекарва 15 години из затворите и лагерите на социалистическа България, завършвайки живота си като мияч на улични шахти и продавач на лотарийни билети в София”, възмутен е Кременаров.

За трагичната и драматична съдба на полк. Кирил Христов Димитров той създава документалния филм „Роден под щастлива звезда”. Премиерата на лентата бе през март в Пловдив. В основата на филма са очерците за забележителния командир.

На обществени начала през 2025 г. е създаден и първият филм от Георги Кременаров – „Десети пехотен Родопски полк и войните за национално обединение на България 1885-1945 г.”, посветен на 140-годишнината от създаването на полка.

Почита бойците с паметни плочи и барелефи

Поставянето на паметни плочи и барелефи в родните места на забравените герои е още един „канал“ за възкресяване на спомена за тях.

По инициатива на Георги Кременаров зам.-министърът на отбраната Радостин Илиев през 2024 г. открива паметна плоча на генерал-майор Иван Хубенов в село Караджалово. Тя краси родната къща на героя от двете световни войни.

От миналия април в Айтос е факт и барелеф за 130-годишнината от рождението на полк. Кирил Христов Димитров – командир на легендарния „Десети пехотен Родопски полк“.

Паметната плоча на полк. Кирил Христов е поставена в Айтос за 130 г. от рождението му

Адютантът на полка и негов първи летописец – капитан Кирил Сидеров, е почетен през август 2025 г. с паметна плоча на къщата му в харманлийското село Българин.

„Имам амбициите тази година да открием паметни плочи на още ​трима герои“, сподели изследователят на българската военна история адв. Георги Кременаров. Едната ще бъде за 60-годишнината от смъртта на кап. Васил Влайков от Габрово – забележителен деец със златен кръст за храброст от Първата световна война.

Запустелите гробове на български герои при Завоя на река Черна в Македония

Планираните две други плочи ще са на подофицер Топузов от с. Момчиловци и на поручик Владимир Петрунов от с. Сиричник. По време на метежа на 10 септември 1944 г. в Дедеагач те остават верни на военната си клетва и отказват да предадат оръжието си и са убити. „Това са млади хора по на 28-30 г., записали се с едно достойно поведение в българската военна история. По родните им места не бяха чували за тях“, възмутен е адв. Кременаров.

Георги Кременаров: Опитвам се да бия камбаната за забравени големи българи

– Възприемаш ли се като мисионер с тази си дейност?

– Опитвам се  заедно с мои приятели да бия камбана за едни забравени големи българи, които по стечение на обстоятелствата са станали жертва на конюнктурата и забравата.

– Има ли политика на съседите ни да се унищожават български военни гробища?

– Република Северна Македония се опитва да създаде собствена нация. От тази гледна точка фактите не са им изгодни. Но все пак тези паметници често са в планините, на такива места, където трудно могат и да бъдат опазени. Иманяри също допринасят за разрухата.

– Алармирате ли съответните институции в България за тези открити паметници, гробове на български военни зад граница?

– Писали сме до военно министерство. Друг е въпросът дали се прави нещо.

– За изследванията си срещаш ли подкрепа от Военна академия?

– Да, благодарен съм на служителите от Военноисторическата библиотека към академията и специално на библиотекарката Дима Колева. Винаги съм получавал съдействие. Там се пазят ценни издания, единични бройки. Тъжното е, че беше унищожено военното издателство, което беше призвано да популяризира и издава такива патриотични книги.

– Правиш всичко това безвъзмездно?

– Абсолютно! Тези герои го заслужават. Забравени са по много причини. Първо – политически. Някои от тези герои след 9 септември 1944 г. са обявени за царски офицери. Други са съдени от Народния съд. Влачени несправедливо по затворите. Има убити без съд и присъда. Цяла една генерация просто е обречена на забвение. След 1990 г. се даде гласност на някои факти, но поколенията, които се интересуваха, измряха. Сега младите това не ги вълнува. От друга страна, повече от век издигаме в култ само двама национални герои – Ботев и Левски. Това е за сметка на всички останали. Не се кръщават улици на герои от войните дори по родните им места. Оправданието е, че трябвало жителите да си сменят личните карти. И така по селата продължава да има имена на улици „1-ва“, „2-ра“, „3-та“, а героите остават покрити с пепел на забвение. Болн​а е епохата. Живеем във времена като на късната Римска империя и всичко е в упадък. Дано дойдат по-добри дни. Но трябват идеали. Без тях никое общество и нация няма как да вървят напред.

Надгробни плочи на български бойци при Завоя на река Черна в Македония