Сеизмолог от БАН посочи районите с най-голям сеизмичен риск в България, които също могат да се активизират

По повод земетресението със сила 6,2 по Рихтер в Турция, доц. Райкова обясни, че броят от над 260 вторични труса е напълно нормален. Интензивната серия ще продължи във времето и ще затихва постепенно, като микротрусове ще бъдат регистрирани още поне една година напред, макар и вече да не бъдат осезаеми за хората.

Експертката подчерта, че територията на Турция е силно земетръсна зона поради движението на няколко големи тектонични плочи, а земетресението в Мраморно море е свързано със Северноанадолския разлом – структура с дължина над 1500 км, известна с множество опустошителни трусове в миналото, включително и трагичното земетресение в Измит през 1999 г.

“Балканският полуостров е част от Алпо-Хималайския сеизмичен пояс, който носи висока глобална сеизмичност,” обясни доц. Райкова. В региона постоянно се наблюдава движение между големи тектонични плочи, което обуславя и редовната поява на земетресения.

По отношение на България, доц. Райкова посочи няколко района, които също могат да се активизират:

• Зоната Крупник-Кресна
• Районът около София
• Шабла и крайбрежната зона
• Районът на Маришката долина
• Районът на град Пловдив
• Районът около Горна Оряховица

Тези райони са известни с умерена до по-силна сеизмична активност и подлежат на постоянно наблюдение.

“Колкото е по-населен и застроен един район, толкова по-големи ще бъдат икономическите и социалните загуби при силно земетресение,” категорична е доц. Райкова. Според нея обаче, ако се спазват всички строителни норми и стандарти, рискът за жертви и сериозни щети може да бъде значително ограничен.

Тя апелира към разумно строителство и към стриктно прилагане на правилата за устойчивост при изграждането на сгради, особено в потенциално рискови региони.