img
Home / KO4 STORY / След работа не си чувстваш кръста и коленете, газиш в кал, но береш до припадане в името на парите

След работа не си чувстваш кръста и коленете, газиш в кал, но береш до припадане в името на парите

/
/
/
1330 Views
loading...

Целогодишно посредническите фирми за сезонна работа в Англия пускат оферти и ако бъдеш одобрен-заминаваш през месец април и май.

Предложенията за работа включват позиции за селскостопански ферми за кандидати с минимум начално ниво на английски език. Преди фирмите провеждаха презентациите си в по-големите градове на страната, а сега вече и в по-малките.

Не чувстваш кръста и коленете до… първата заплата

В Смолян също се правят такива презентации и кандидат- губрчетчиите ги посещават. 38-годишна смолянчанка чака да замине на работата във ферма в Англия, за да бере ягоди.

„Посетих презентацията на фирмата в Смолян преди няколко месеца и останах доволна. Нищо не скриха хората. Показаха ни на видео къде ще живеем, плантациите, където ще работим, заплащането, изобщо всичко. Във фермата си има магазини, откъдето да си пазаруваме, а ако имаме нужда от медицинско обслужване техен представител ще ни закара до близката болница. Условията за живот в караваните, в които ще живеем, също са добри”, споделя впечатленията си родопчанката, пише „Родопи войс“.

На тази презентация е имало мнения на наши сънародници, които не скриват, че работата е много трудна. Мъж е споделил, че първият месец не си е чувствал кръста и колената, но постепенно свикнал.

Особено като получил първата седмица възнаграждението си, стиснал зъби и продължил, защото бил безкрайно доволен. Пет-шест месеца си заслужава да изтърпиш всичко в името на парите, които получаваш.
Има и такива, които се отказват, защото не могат да издържат.

Жената, която чака да замине посочва, че след проведено с нея интервю е одобрена. Притеснява се, защото не е работила досега тази работа, но се надява, че ще се справи, защото няма друга алтернатива в Смолян. Смолянчанката Събка за пети път заминава за шест месеца, също на работа във ферма в Англия.

Първоначално е ползвала услугите на фирма, но след това работодателите са харесали как работи и като наближи времето й изпращат по имейла покана.

„Случих на фирма. Преди години бяхме стигнали дъното, нямахме доходи с мъжа ми, останахме без работа. Дъщеря ми щеше да е абитуриентка и искаше да кандидатства фармация след като завърши.

Помня как събирахме жълти стотинки, за да си купим хляб.

След като бях одобрена от фирмата, трябваше само да си осигуря средства за самолетния билет от София до Лондон. Взех назаем пари и заминах. На час ни плащаха по 7,2 паунда. Берях ягоди, лазих по земята, без колена оставаш, както се казва, но когато всеки петък получиш 290 паунда, умората изчезва и стискаш зъби”, разказва Събка. Тя споделя, че е тежко, но си заслужава, защото работиш и получаваш пари. Това е най-големият стимул. Фирмата плаща и осигуровки и като се прибере в Смолян, Събка се регистрира в Бюрото по труда и получава по 1 300 лв. обезщетение за безработица и като минат шест месеца пак заминава.

Сега в края на април тръгва отново, този път със съпруга си. Благодарение на средствата от гурбета са си изплатили заемите, дъщеря й учи фармация и помагат на болните си родители.

„Трудно е, но си заслужава”, категорична е Събка и казва, че докато е здрава ще ходи да работи селскостопанска работа в Англия. Единственото й притеснение е за Брекзита. Говори се, че освен чрез фирми-посредници няма да може да се започва сезонна работа, посочва смолянчанката. По нейното мнение наистина българите вършат черната работа на англичаните, но друг изход няма.

„Само за няколко дни в Англия, на най-лошата работа, плащат много повече, отколкото се получава у нас. Храната е много по-евтина от тази в нашите магазини и животът е доста по-лесен, защото всеки спазва наложените норми и правила”, разказва друг смолянчанин-Захари.

Работа, която румънци и албанци вече не вършат, разбра Ко4

Той е бил вече на гурбет в Англия, работил е във ферма за бране на плодове. Газил е и кал, по колене е брал плодове, но си е заслужавало. Преди да замине е платил комисионна от 400 лв. на посредническата фирма. „За наша сметка са самолетните билети и трансферът, които после ни удържат постепенно от заплатите“, разказва Захари.

„Работата в земеделието се смята за най-лошата там и почти никой британец не се хваща да си изкарва прехраната във ферми или градини. Именно затова се търси работна ръка от България. У нас заплатите са ниски, а ние сме склонни да продаваме труда си евтино – нещо, което вече не правят румънци, албанци и македонци например”, обяснява Захари. Още с пристигането британските шефове правят на всички банкова сметка, което е задължително в Англия за получаването на заплатата.

„Заплащането е фиксирано – по 7,5 паунда на час. Осигуряват ни транспорт до работното място, който е безплатен. Работи се по 8 часа, но ако някой иска да остане извънредно, се договаря, а заплащането е двойно“, споделя смолянчанинът. Той посочва, че условията за живот не са кой знае какви, но за дошлите за по няколко месеца като него, са поносими.

Работодателят предоставя добре обзаведени фургони със самостоятелни стаи.

Живеят трима души. Има самостоятелна баня и тоалетна, телевизия и кухня, в която си приготвят храна. За подслон им удържат малко под 40 паунда седмично. „Предпочитахме и да си готвим сами, защото храната е доста по-евтина от нашата, а все пак сме дошли да пестим“, обяснява още Захари. За 70 – 80 паунда тримата си пълнели хладилника за седмицата. „Изненадах се колко евтина и качествена е храната в английските магазини. Хубав хляб е около половин паунд, килограм пилешки бутчета е под 3 паунда.

Бутилка уиски е от 10 до 12 паунда. Много по-евтини са сладкишите, дрехите, дори и мобилните услуги”, разказва родопчанинът. Даже и след като се е прибрал са го потърсили, за да му изплатят 650 паунда отпуска. Мъжът признава, че изобщо не се е надявал да получи тези пари, но банковият трансфер по картата му го изненадва приятно близо месец след като бил приключил работата си край Лондон и се прибрал в Смолян. Захари е категоричен, че пак ще замине.

Докъде ни докараха нашите управници през годините? Хората са съгласни да вършат най-черната работа в чужбина само, за да могат да оцелеят те и близките им. Колко жалко, че друг избор няма – стискат зъби, газят в калта по колене, остават без кръст, но поне получават пари, които закърпват бюджетите им за някой месец. После пак заминават…

Николай Михайлов

Източник: newsbg

Твоята оценка
Общо гласували
Твоят коментар

Публикувай коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Ko4.bg във Facebook
error: Кражбата на материали от КОЧ е забранена!