“Стой! Аз ще бъда с теб.” Непозната котка се изпречила пред мъж, който мислел да се самоубие

История за двойно чудо.

Всеки има моменти в живота, когато се чувства обезсърчен. Така се случило и с войника Джош. След като се върнал от войната в Ирак, животът му изглеждал безсмислен.

Джошуа Марино от Питсбърг, Пенсилвания, се присъединил към армията на Съединените щати през 2001 г. През 2007 г. той бил изпратен на фронта в Ирак, близо до Багдад.

Само три месеца след пристигането си младият мъж бил тежко ранен при жестока експлозия.

След като се връща в САЩ, Джошуа започнал да страда от проблеми с концентрацията и загуба на паметта. Той признава, че е имал чувството, че приятелите му не могат да разберат през какво преминава, че е особено разочарован от реалността.

Мъжът развил посттравматичен стрес и не знаел как да живее по-нататък…

Джошуа започнал да мисли най-лошото и написал предсмъртно писмо на компютъра, обяснявайки самоубийството си. След това излязъл на верандата да изпуши последната си цигара.

Бил непрогледен мрак, валяло и сякаш нищо не можело да спре настъпващия ужас..

Джош довършил цигарата си и станал от стъпалата.

Изведнъж, от нищото, малка мокра буца се втурнал в краката му! Тя започнала да се търка в краката на мъжа, сякаш го молела да остане.

Джош се навел и погали котето – никога преди не го бил виждал тук… Пришълецът започнал да ближе ръцете му, гледайки го в очите…

И мъжът се разплакал. Изведнъж му се сторило, че тази котка е донесла спасение, че тя знае как да се справи с тежестта в душата на Джош.

Видях тази малка котка под храстите. Помислих си: „На някой наистина му пука.“

Джошуа изтрил писмото от компютъра си. Всеки ден котката, която той кръстил Скаут, се връщала, за да получи консерва риба тон.

„В този момент спрях да мисля за проблемите си“, казва мъжът. – Започнах да мисля за него!

Всеки ден му носех храна, говорех с него и той си тръгваше и винаги се връщаше. Вечер Скаут седеше в скута ми и ние просто мълчахме…

Мислех си, че ако се погрижа за тази котка, тогава може би ще има душа на света, която някой ден ще се погрижи за мен. Значи има надежда!“

Един ден Джош се върнал от работа, но Скаут го нямало никъде. Викал го и го търсил, но напразно. Така в сърцето на мъжа се появила нова рана.

Междувременно младият мъж вече върнал живота си и дори започнал връзка с приятелка от детството на име Беки, която скоро щяла да стане негова съпруга. Тя станала тази, която можела да запълни празнината в живота на Джошуа.

Един ден младежите чули, че в местния приют има ден на отворените врати. Решили да отидат и да осиновят едно от животните в приюта.

„Когато вървяхме покрай клетките с котки, внезапно една лапа изскочи и ме удари по лявата ръка. Погледнах вътре – там седеше същата черно-бяла котка, която спаси живота ми!

Грабнах го в ръцете си и се страхувах да го пусна…”, казва Джош със сълзи на очи. Беше истинско чудо!

Същия ден Скаут се върнал в дома на своя човек. Той стана най-близкият му спътник по всички въпроси.

„Тази котка ме накара да разбера, че не съм просто развален механизъм, а човек.

Скаут стана мой боен приятел, санитарят, който ме изнесе ранен от бойното поле. Бори се за живота ми!“, казва Джош.

Малко по-късно Джош и Беки се оженили, а към Скаут се присъединили и трите котки на булката. Семейството им станало голямо и щастливо!

Джош завършли образованието си и започна да помага на хората – работейки в областта на подпомагането на ветерани от войната.

Сега се чувства необходим, сред хора, които го обичат и… сред котки.

А Скаут живял дълъг живот, който завършил в прегръдките на любимия си стопанин…

Животните са ни изпратени, за да ни спасят. За да бъдат винаги до нас.