Талантливият Виктор от “Капките”: Простил съм на майка ми, че ме изостави, но не бих искал да бъде до мен

Виктор Тодоров – доскоро неговото име бе непознато за широката публика, но още в първия епизод на “Като две капки вода” той се изстреля до звездния връх благодарение на невероятното си превъплъщение в Принс.

Участникът с трудна житейска история направи емоционално признание в предаването „На кафе” в рубриката „Елизабетско”. Той разказа за пътя си до сцената, за подкрепата на семейството си и за трудните моменти в личния си живот.

„Благодаря на съпругата ми, че ме записа в „Пееш или лъжеш”.

Когато от „Като две капки вода” ми се обадиха, ме попитаха „Как си”, а аз им отвърнах „Перфектно, имам си прекрасно семейство”. Попитаха ме „Искаш ли да участваш в „Капките”, все едно ме питат дали искам да изляза в парка. С много трудности съм се справял в живота и си казах, че ще се справя и с това предаване. Рафи ни каза, че след като се качим на сцената, трябва да загърбим всичко в нас и да влезем в образа на певеца, когото имитираме. Оставих много от мен преди асансьора и дадох много в образа си на Принс”, разказа той.

Виктор сподели и лична история, свързана със семейството му и темата за прошката. „Прошката е нещо, което винаги трябва да седи в нашето сърце, защото човек прави грешки. Аз съм простил на този човек и имам съхранение за семейството си.

Майка ми – винаги бих ѝ помогнал, ако има спешна нужда от нещо, но в момента не искам да е близо до мен. Майка е титла, която трябва да заслужиш. Имал съм много майки и бащи до себе си и го казвам, защото и те са имали такава емоция към мен”, каза той. В края на разговора участникът отправи и послание към децата.

„На децата на България бих казал да слушат много родителите си, да са добри и да вървят по правилния път. Много бих искал да видя деца от домовете заедно на една сцена – това би ме направило много щастлив”, допълни Виктор.

Талантът разказа тежката си история в първия лайв на “Като две капки вода” за този сезон. “Оставен съм от майка ми при раждането, а за баща ми нямам никаква информация, освен че е от Зимбабве. От 4-годишен имам спомен, че съм преместен от варненския дом за сираци в този в село Победа, Ямболска област. След това съдбата решава да ме закара в дома в Плодив, където срещам човекът, който ми даде път към музиката – г-жа Рашкова. След 4-ти клас влязох в музикалното училище, където се научих да свиря на пиано и виончело. Имах проблеми заради цвета на кожата си – скинари и хулигани, но това ме направи по-силен.

Отношенията с майка ми са разкъсани. Като 14-годишен имаше възможността да има син, както аз майка. Но алкохолът раздели тези емоции. След като станах на 19 заживях при дядо ми в град Ямбол. Започнах да танцувам и пея. Три години, след като срещнах любовта на живота ми Вирджиния, се роди и дъщеря ни”, споделя той.