Това цвете е символ на Великден – украсете с него дома си на празника, ето защо:

Това растение е много красиво и ухае прекрасно. В допълнение към класическото лилаво, има и бяла вариация на люляк, която също е много красива.

Люляците се отглеждат много лесно, дори когато бъдат унищожени, те “възкръсват” отново. Следователно, ако отглеждаме люляк, той ще цъфти отново и ще даде голям брой пъпки.

Резитба

Всяка година след цъфтежа на люляка част от клоните трябва да се отрежат. С тази резитба насърчаваме растението да произведе нови и свежи качествени пъпки, а от тях ще се образуват красиви цветове. Люлякът не е необходимо да се подрязва, но това ще насърчи обилния цъфтеж.

Люлякът е близък роднина на маслината и пепелта. Освен флорално-декоративен, люлякът може да се засажда и на места, където има наклони, свлачища, изсичания. Кореновата му система е изключително силна и разклонена и може да се използва като мелиорационен вид или за спиране на ерозията на почвата.

Първите сортове люляк цъфтят в началото на април, но има и такива, които цъфтят от края на април до средата на май.

Лесен за отглеждане

Това растение не е взискателно към условията на отглеждане, така че ще се справи добре, ако го отглеждате в саксия. Ако решите да отглеждате люляк, можете да го засадите в някоя част от градината в комбинация с други растения. Това растение цъфти в началото на пролетта като един от първите цъфтящи видове.

След това остава красив зелен храст, който е декоративен сам по себе си. Понякога се случва листата на люляка да получат определени заболявания като брашнеста мана и тези листа да бъдат повредени. Това обаче не трябва да ви тревожи, растението ще расте отново всяка година.

Има и лечебни видове

Освен че е предимно декоративно растение, то принадлежи и към лечебните видове. Листата и цветовете му могат да се използват за различни препарати и затова е високо ценен. Освен това семената, които остават след цвета, се използват за различни медицински цели.

Легендата за люляка

Легендата разказва, че когато разпнали Христос, Дева Мария, обзета от болка и ослепена от сълзи, вървяла безцелно, без да знае къде отива. Под бремето на болката седнала да си почине под дърво, отрупано с листа, но не и с цветове. Заспала така уморена, а след това листата бавно започнали да падат от дървото и нежно покрили спящата Богородица, за да я стоплят.

Когато Девата се събудила, вече й било топло. Тя видя листата върху себе си. Погледнала дървото над себе си, то било напълно безлистно. Затова не й било студено.

Тя благословила дървото: „Бъди благословено и благоуханно до веки“.

В този момент дървото се изпълнило със зелени листа и разцъфнало за първи път. И така до днес цъфти около Великден.