Треска за злато в Родопите! Иманяри ровят за съкровището на Сатрите

Регионът край Сърница се разкопава от златотърсачи, а държавата нехае за скритите богатства

Треска за злато разтърсва Родопите!

Иманярски банди разграбват заровените древни съкровища, докато държавата се чуди дали да отпусне пари за разкопки в района. Спящо археологическо богатство е заплашено от разграбване, алармират местните хора.

В село Сърница, което се намира в сърцето на планината, набезите на мафията са почти ежедневие. Става дума за банди, които са отлично подготвени за разкопки. Археолози и активисти се опитват да спасят безценното национално наследство, но засега се сблъскват със стена от бюрокрация. Която е трудно да бъде пробита.

Съкровище на воини от тракийското племе Сатри най-силно разпалва страстите на иманярите.

“Цялата територия тук е наричана Тракия – разказва пред “България Днес” 81-годишният

Реджеб Църенски от Сърница. – Нашият край, Сърница и около Доспат, сме от тракийското племе Сатри. Това е албанска дума и означава меч. Младежите са били наемни бойци, изкусни в боевете с мечове. Когато Спарта и Атина са воювали, емисари са идвали тук. Взимали са наши млади мъже срещу заплащане да воюват. Те са се връщали с плячка и в тайни пещери са криели богатството. Знае се, че една такава пещера има в местността Орлино.

Един от моите учители ми е споделял, че знае къде е тая пещера. Не искам да издавам името му. Пещерата не е открита. Официално няма я на картите. Но той е ходил. Има голяма вероятност там да бъдат открити съкровища на траките, които са се връщали от война.”

Докато държавата си прави оглушки, иманярите не спят.

“Тези неоткрити съкровища привличат интереса на много иманяри. Копали са на много места – категоричен е Реджеб. – Най-вече в подножието на планината. На Дъбраш – най-западния дял на Родопите. Разкопали са гробове, изпочупили са калени съдове, където са намирани тракийски златни монети. Сетне тук са откривани и монети от времето на българския цар Иван Асен II.

Но повечето ценности, които са разкопани, хората не искат да ги обявяват. Мълчат.”

Бай Реджеп разказва за негов познат от Доспат, който отдавна е починал, но приживе е намерил златно съкровище на върха над Бърдуче.

“Беше молил баща ми да иде с него. Бяха стари приятели от едно време. Но татко беше силно религиозен човек и не пожела да се занимава с това. По-късно неговият приятел наистина е намерил там съкровище – признава Реджеп. – Впоследствие сърничани много ходеха там. Сигурно са намирали находки. Целият наш регион лежи върху съкровища от различни епохи. През първи век римляните са преминавали оттук. Има древен път. Пресичат Доспатската котловина на път за Пловдивско.”

Думите на Реджеп за неразкрити находки се потвърждават и от други хора в Сърница.

Али Осман Байрактаров работи в читалището на град Сърница 53 години и съхранява живата история на селището. Роден е през 1943 година. Екипът на “България Днес” се среща с него в едно от най-модерните училища в цялата страна – “Св. св. Кирил и Методий”, което е след основен ремонт.

“През комунизма дойдоха хора от София за разкопките на Чаирджик – споделя Осман. – Там е имало древно селище. От по-късни времена открихме опожарена и изгоряла църква. Анета Шопова от Велинград ръководеше разкопките. Но свършиха парите и спряхме работата. Копахме по-малко от година.”

Местната учителка Фейзе Карамолла полага огромни усилия да възкреси древното минало на региона.

“Има предположение, че тук на мястото на днешна Сърница сме били на много важна пътна артерия. От Филипопол до Константинопол – казва Фейзе. – Минавали са много стоки по древните римски пътища. Има данни и за тракийска цивилизация. За съжаление много безценни артефакти вече са разграбени от иманяри. Реликвите навярно са на черния пазар. Но веднъж продадени, те губят от своята историческа стойност. Става дума за монети, брони, колесници. Тракийските гробове са много богати. Траките вярват в задгробния

живот и оставят при покойника ценни златни предмети, които да му служат и в отвъдното. Не вярвам, че иманярите са успели да претарашат всичко. Но ако държавата се забави… Ако не бъдат предприети разкопки, то и последните останки от славното минало ще бъдат загубени.”