Христо Кидиков с тежка изповед: Ще се съберем в рая с Кирил Икономов и ще пращаме селфита

Само дни преди да почине получавах картички от него, споделя Кидика

“Ще се съберем горе и ще пращаме селфита от Рая”. С тези думи Христо Кидиков коментира тежката поредица от загуби, която в последните седмици разтърси българската култура.

Естрадният изпълнител говори откровено пред “България Днес” за усещането, че едно поколение постепенно си отива.

“То и нашето поколение…вижте как се подмени. Вече има толкова млади даровити изпълнители, актьори, певци, музиканти…всичко е в младостта”, казва с болка, но и с надежда за новите имена на сцената изпълнителят на хита “Приказка”.

“Жалко е, че си отидоха толкова близки хора от гилдията – в последните дни, буквално през ден: Янка Рудкина, Мишо Белчев, Кирил Ампов… Бог да ги прости всички”.

Сред тях е и уважаваният композитор Кирил Икономов, който почина внезапно на 16 април, малко преди да навърши 72 години. Новината бе съобщена от съпругата му Мая Нешкова, а близки и колеги се простиха с него на 18 април в храм “Света София”.

По думите на хора от обкръжението на Икономов, той е имал дългогодишни сърдечни проблеми още от младостта си, но това не го е спирало да работи и да бъде активен до последно.

За Кидиков загубата е болезнена и лична.

“Само дни преди да почине си писахме…пращаше ми картички”, спомня си обичаният изпълнител.

Певецът преживява тежко и загубата на своя другар и колега Кирил Ампов, който напусна този свят в началото на април:

“Докато сме работили с Ампов, неговият син идваше при нас. Графчето стоеше и ни слушаше с интерес още от малък. Ах, спомени, спомени…”.

Кидика прави равносметка за стойността на човешкия живот и неговата непревидимост:

“Никой не знае кога ще му дойде времето – само Господ знае”, казва Кидиков с треперещ глас и допълва: “Като гледам какво се случва, започвам да се замислям и за себе си”.

Според него битието върви напред и няма връщане назад, а най-важното е да живееш честно, да бъдеш открит, да помагаш, когато можеш, и да бъдеш в мир със себе си и околните:

“Няма безгрешни хора – както пея в една своя песен: “Боже, Господи, аз знам колко съм грешен”. Когато има грешка обаче, трябва да има и прошка”.