img
Home / KO4 STORY / Цоньо от „Фермата“ с разтърсваща изповед: Два пъти опитах да се самоубия, но Господ реши друго!

Цоньо от „Фермата“ с разтърсваща изповед: Два пъти опитах да се самоубия, но Господ реши друго!

/
/
/
205 Views

Колоритният Цоньо Трифонов вече не е част от „Фермата“ 7, след като изгуби дуела си срещу Костадин Шопов.

Въпреки че не успя да сбъдне мечтата си да остане в най-патриотичното предаване в родния тв ефир, 51-годишният Цоньо от село Крушево е все така усмихнат, позитивен и с добри намерения, въпреки че е получавал жестоки удари от съдбата, които за мнозина днес звучат невероятно.

Ще се изненадате колко прям и емоционален е в отговорите си в този разговор.

– Цоньо, видяхме много емоции от теб във „Фермата“, откъдето изобщо не ти се тръгваше още май?

– Аз съм човек, който принципно бързо се адаптира, но и все пак не съм стоял, колкото ми се искаше – само един месец. Обстановката там не беше много по-различна от тази, с която съм свикнал и в живота. Обичам такава среда и се чувствах добре. „Фермата“ всъщност е като реалния живот – това, което се случва вътре, като взаимоотношения най-вече, го има и навън. Винаги ще има и интриги, и недоволни хора – но това е не само във формата, а и в живота, в работата, в цялата държава.

– Струва ми се, че май не ти е стигнало времето, а си искал да промениш поне вътре тази картинка в отношенията между хората?

– Така се получи, да. Докато бях вътре се помъчих да направя някаква дисциплина, останалите не искаха дисциплина. Оставих ги на произвола – всеки да си прави, каквото си иска – пак бяха недоволни. Такъв е животът! Винаги има хора, които правят интриги, за съжаление, и такива, които се оставят да бъдат повлечени в тях. В началото ние всички бяхме много задружни, единни, работехме за каузата, но в един момент започнаха да се зараждат такива неща. С напредването на играта вероятно интригите ще се изострят.

– Това разочарова ли те?

– Не знам дали съм точно разочарован.. Хората си играят играта, а аз влязох не, за да печеля пари, а за да се пробвам какво мога да свърша на тези години. Впоследствие, когато стана ясно, че отиваме в манастир, се мотивирах още повече да направя нещо наистина полезно за него, защото съм вярващ човек. Принципно съм весел човек и затова си мисля, че във „Фермата“ не успяха да ми използват достатъчно тази черта и потенциал.

– Какво имаш предвид?

– Така се случи, че хората вътре приемаха всичко чуто твърде насериозно. И започнахме да се караме. Изтърпявах много. Мълчах си. И може би спечелих по този начин, защото не исках да въвличат и другите в излишни скандали.

– Значи имаш силна психика. Ти си преживял и редица трудни житейски моменти, които неизбежно променят.

– Вярно е, психиката е нещо много важно. Но много хора не вярват, че това, което съм казал и във визитката, и вътре във формата, е наистина така. Мислят, че се правя на интересен, за да привлека вниманието. Това е моят живот. Аз съм си такъв и извън формата. Приятелите ми ме познават като почтен, честен човек, който обича да разказва историите от живота си, защото не изпитва срам от тях. И въпреки това има хора, които така и не могат да повярват, че това може да се случи. Мислят си, например, че не може един човек да посегне два пъти на живота си, но това е факт.

– Кое те накара да го направиш? (По време на престоя си в Испания Цоньо работи във ферма за овце, а след това е шофьор. При един от курсовете се оказва, че стоката е крадена и той попада в ареста, бел.ред.)

– Даже не толкова на слабост. Беше ме срам. За мен честта е нещо много важно и не можех да си представя, че подвеждам хора, които са разчитали на мен. В ситуацията, която се получи, за която нямах никаква вина на практика, имаше опасност и да бъда вкаран в затвора. Това не се случи, нямаше проблеми, но притеснението, което изпитах, ме доведе до този момент да си посегна на живота. Бях и сам, нямах човек до себе си, който да ми вдъхне кураж и сила. Но Господ се намеси. Всеки човек има съдба. Така ми се случи, че останах жив.

– А вторият път?

– Вторият път беше след няколко часа. След като не можах да се отровя, реших да се обеся – на другия ден. Първият път взех хапчета, които не ми подействаха, незнайно защо, и докторите не могат да си обяснят, дори ми казаха, че би трябвало да имам и някакво психическо разстройство. Но на мен нищо ми нямаше. Вторият път се скъса въжето. Човек има съдба, от която не може да избяга. Затова и сега давам такива съвети на хората – никога да не си посягат на живота.

Интересното при мен е, че седмица след тези два неуспешни опита, моята баба почина от инсулт, а един съсед, който живееше през две къщи от нашата, се обеси. С брат ми дори бяхме свидетели на полицията. Казах си – ето, случило се е, явно е трябвало, а не защото някой е решил да го предизвика, както опитах аз към себе си. Никой не може да си избяга от съдбата и хората трябва да вярват в това.

– Споменаваш за брат си, с когото сте имали много трудна за преживяване ситуация покрай бившата ти жена, с която те са имали връзка… Загуби ли някъде там вярата ти в хората или напротив?

– Не, при мен няма такова положение. Вярвам в хората. Може да е глупаво или наивно, но вярвам в хората, въпреки че съм получавал много шамари. Няма омраза. Няма гняв. Уважавам приятелите си. Най-голямото предателство към мен е може би точно от брат ми, но не мога да го съдя. Минало е отдавна. Говорили сме на тази тема много. Той си остава мой брат, другото е минало – заминало.

– Как намерихте път отново един към друг с брат ти и какво се случи в крайна сметка с бившата ти жена, която е имала връзка и с него?

– Когато това се случи аз заминах за Испания, където бях 16 години. С него не сме говорили твърде сериозно по този въпрос, а и той е човек, който никога няма да си признае грешката. Но той беше човекът, който ми отгледа децата, докато не бях в България. Да, изпращах пари от там, но грижата, която те трябваше да получат, отношението, им ги даде той. Синът ми беше на 2 годинки тогава, а дъщеря ми на 10. И до денднешен децата ми уважават повече него, отколкото мен, но няма значение. Брат ми е сам в момента, няма човек до себе си, аз може би понякога го съжалявам заради това, а аз все пак имам деца и внучета, на които се радвам. Той се радва на моите деца.

– А самите деца как преминаха през цялата ситуация преди години, когато ти заминаваш за Испания?

– Синът ми е бил тогава твърде малък, за да разбира. А дъщеря ми разбира много неща, но просто е свикнала с чичо си, приема го така, докато синът ми гледа на брат ми като на баща. Не се сърдя, не мога й да го обвинявам. В Испания живях с една рускиня в продължение на 8 години, гледах нейните деца като свои – така, както и брат ми се е грижел за моите. Нормално е да се привържат по този начин към него. Никого не съдя. Така се е случило. Остана ми само да простя на всички и да забравя.. няма да забравя, но се правех, че нищо не е станало. Времето мина, сега брат ми живее сам, а бившата ми жена не знам.

– Да се върнем на „Фермата“. Какво ще запомниш най-вече от престоя си там?

– На мен всяка секунда и минутка ми е спомен – положителен. В началото много ми харесваше, че всички работехме заедно, нямаше деление, беше много дружно и хубаво. Децата ме приемаха като равен, нищо, че бях по-скоро техен родител. Всичко това е един градивен спомен за мен.

– А има ли някакъв неприятен момент?

– Имаше. Унижението, което преживях заради реакциите към мен – когато ме нападнаха с думите, че ми нямат доверие, че съм бил слабохарактерен, че на 50 години не мога да издоя една крава, и не мога да се справя с работата. А аз направих всичко, за да няма деление и караници. Щяхме да направим и да се справим с всичко, но те много драматизираха, искаха да се покажат, да се изкарат нещо повече, но не съжалявам за нищо. Свикнал съм на унижения, не се сърдя на никого, преодолял съм го. Вероятно, когато излязат, ще ми се извинят за някои неща и вероятно ще бъдем приятели.

– На финалния дуел, когато Костадин те победи, имаше сълзи и в твоите, и в неговите очи…

– Аз уважавах Коцето като човек, но сега, когато излязох и изгледах няколко епизода, видях колко страшни неща е говорил за мен. Как е искал да ми отреже главата и т.н. Това са неща, които не съм ги знаел. За мен Коцето е един артист, който иска да се хареса на хората, на публиката и е устремен да върви нагоре заради парите. Играе много. Аз не играх роля, влязох, за да се забавлявам. Имам добри приятели, те ми дадоха пари – даже не на заем, а безвъзмездно, с които да си купя дрехи и да се чувствам добре и спокоен. За мен отношението е по-важно, особено когато излиза от сърцето. В момента работя като шофьор на фирма за ядки. Харесвам си работата, обичам да пътувам, доволен съм.

– За кого ще стискаш палци за големия финал във „Фермата“?

– За Живка. Тя е пряма и силна. Казва на хората в очите това, което наистина мисли за тях. Стискам й палци и искам да я видя на финала./show.blitz.bg

Интервю на Анелия ПОПОВА

Твоят коментар
Твоята оценка
Общо гласували

Публикувай коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Ko4.bg във Facebook