Къде е границата между тежкия побой, завършил със смърт, и умишленото убийство? Този въпрос постави адвокат Божидар Терзийски в публикация в социалните мрежи по повод смъртта на 37-годишния Георги Кузев от Кричим след жесток побой на Младежкия хълм в Пловдив.
“Ние само искахме да го набием“ е една от най-често срещаните защитни тези при тежък побой със смъртен изход, посочва адвокатът. По думите му обаче наказателното право не се интересува единствено от това как обвиняемият обяснява намеренията си след случилото се, а и от конкретните му действия.
На 4 август 2026 г. 37-годишният Георги от Кричим бе нападнат в района на Младежкия хълм в Пловдив. По-късно мъжът почина в болница. По случая са обвинени петима непълнолетни.
Според наблюдаващия прокурор насилието е продължило повече от час. Към момента прокуратурата поддържа обвинение за умишлено убийство, извършено по особено мъчителен начин за жертвата, по хулигански и сексуални подбуди.
Именно тук, според Терзийски, възниква един от най-важните юридически въпроси по случая. Кога твърдението “искахме само да го набием“ престава да бъде достатъчно обяснение за настъпилия смъртен резултат.
Адвокатът припомня, че чл. 11 от Наказателния кодекс разграничава умисъла от непредпазливостта. При т.нар. евентуален умисъл извършителят не е необходимо пряко да цели смъртта на жертвата. Достатъчно е да съзнава, че тя може да настъпи в резултат на действията му, и въпреки това да продължи.
Съдът не влиза в главата на извършителя. Той съди по обективните действия, посочва Терзийски
Затова при подобни случаи се анализират редица обстоятелства – броят на нанесените удари, тяхната сила, частите от тялото, към които са били насочени, продължителността на насилието, състоянието на пострадалия и дали нападението е продължило, след като той вече е бил безпомощен.
По думите на адвоката практиката на Върховния касационен съд показва, че умисълът не може да бъде определен единствено въз основа на твърдението “не исках да умре“. Той се извежда от цялостното поведение на извършителя. При определени обстоятелства първоначалният умисъл за причиняване на телесна повреда може да прерасне в евентуален умисъл за убийство.
Терзийски подчертава обаче и другата страна на въпроса – не всеки побой, завършил със смърт, представлява автоматично умишлено убийство.
Българското наказателно право познава и хипотеза, при която извършителят умишлено причинява телесна повреда, но смъртта настъпва по непредпазливост. Разграничаването между тази правна конструкция и умишленото убийство трябва да бъде направено от съда въз основа на всички доказателства и експертизи по конкретния случай.
Но от чисто човешка гледна точка въпросът е още по-прост. Колко дълго можеш да нанасяш удари на един човек, преди да разбереш, че той може да умре? Колко пъти трябва да падне? Колко безпомощен трябва да стане? И в кой момент думите “само искахме да го набием“ спират да звучат като обяснение?, пита адв. Терзийски
Според него именно границата между намерението да бъде нанесен побой и съзнателното допускане на възможността жертвата да почине ще бъде сред централните въпроси по делото за смъртта на Георги.
Be the first to comment on "Адвокат: Кога “ние само искахме да го набием” вече не е достатъчно обяснение?"