Актьорът Ивайло Захариев: Зависимостите отнемат мечти

Кой е той

Ивайло Захариев е актьор, познат на широката публика най-вече с ролята на Мартин Христов в хитовия сериал “Под прикритие”. Роден е на 4 октомври 1985 г. в София. Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”. Кариерата му започва с участия в театъра и телевизионни продукции, но именно “Под прикритие” го превръща в едно от разпознаваемите лица на българското кино и телевизия. Участва и във филми и други сериали, както и в социални и образователни проекти.

Захариев е активен и в различни каузи, включително с превенция на зависимости, като дълги години е работил със сдружения, подпомагащи хора с проблеми с наркотиците. Наскоро той влезе и в нова роля – тази на водещ на новото онлайн предаване “Къде е златото?”

– Иво, имал си зависимост към тревата. Как започна тя?

– Това се случи още в училище, бях в 10-и клас, когато за първи път пробвах да пуша трева. По онова време почти нямаше информация какво представлява и никой не говореше открито за нея. Беше просто нещо забранено. Основният акцент тогава беше да се пазим от тежките наркотици като хероина, който се смяташе за най-опасен. Днес ситуацията е съвсем различна – има много повече вещества и някои от тях могат буквално да ти “изпържат” мозъка.

– Как успя да я спреш?

– Още в гимназията имах ясна мечта – исках да стана актьор. С времето осъзнах, че тревата сериозно ми пречи да вървя в тази посока. Бях разсеян, несериозен, трудно запомнях репликите си и това се отразяваше на репетициите. Разбрах, че няма как да съчетая пушенето с актьорството, въпреки че в тези среди често се подценява подобен проблем.

– Бил си част от сдружение “Изход”, което помага на зависими. Какво ти даде този опит?

– В продължение на 6-7 години бях част от тази организация. Там бивши зависими помагат на хора, които все още се борят. Когато им казах, че съм пушил само трева, някои ми се присмяха, че не разбирам от “истинските” наркотици. Но за мен това нямаше значение – важното беше, че искам да помогна. Срещнахме много хора, които бяха изоставени от близките си, без приятели, напълно сами. Опитвахме се да сме до тях и да им дадем подкрепа. Този опит много ясно ми показа колко мечти могат да бъдат унищожени от зависимостите. Затова вярвам, че зависимостта трябва да се разглежда като болест. Ако лепим етикети, няма как да помогнем. А ако ние не можем, поне да насочим към хора, които могат.

– Участваш във филма “Един грам живот”, който разглежда темата за наркотиците в училище. Какво показва той?

– Радвам се, че режисьорът Атанас Михайлов показва различни грешни родителски модели. Например да запишеш детето само на спорт не е гаранция, че ще го предпазиш. Да му позволяваш всичко също не работи. Срещал съм и друг проблем – да забраняваш нещо, без да обясниш защо. Именно това неразбиране е най-опасно, защото децата започват да търсят сами отговори.

– Как децата ти приемат развода?

– Сигурно им е много тежко. Всяка седмица са при различен родител, което не е лесно. Аз съм по-строгият – опитвам се да ги уча да бъдат отговорни, да отстояват себе си и да се справят с трудностите.

– Трудно ли взе решението за раздяла?

– За мен беше много трудно, защото не го исках и не разбирах защо се случва. Но в един момент осъзнах, че не можеш да задържиш човек насила. По-добре е да се разделите, отколкото да се измъчвате взаимно, особено когато има деца. Опитвам се да поддържам нормални и приятелски отношения с нея.

– Ролята ти в “Под прикритие” беше ключова. Как реагира, когато я получи?

– Бях много щастлив. Не очаквах, че в България може да се реализира толкова силен проект. Това беше огромен шанс за мен и се опитах да го използвам максимално. Работата с по-опитните актьори беше като обучение – попивах всичко от тях.

– Как протичаше един снимачен ден?

– Нямаше два еднакви дни. Сериалът включва много различни сцени – екшън, гонки, драматични моменти, любовни линии. Един ден снимаш бой, на следващия – преследване, после нещо напълно различно.

– Коя сцена ти е най-запомняща се?

– Най-вече екшън сцените – ММА боят, гонките, преследванията. Боят в клетка например го снимахме 13 часа. За такива сцени се изисква сериозна подготовка – не само физическа, но и психическа. Всичко трябва да изглежда реално, без да е опасно.

– Как прие новината, че героят ти ще бъде убит?

– Когато прочетох как и защо се случва, го приех напълно. Беше логично и добре изградено. В този свят е нормално да има жертви и това беше показано по реалистичен начин.

– Бил ли си предаван?

– Да. Но човек трябва да бъде внимателен как възприема предателството. Важно е да си зададеш въпроса дали ти самият си бил честен и искрен. Болезнено е да разбереш, че някой е бил до теб заради изгода.

– Прощава ли се предателството?

– Прошка има само ако е поискана. Можеш да простиш, без да допускаш този човек обратно в живота си. Това е начин да продължиш напред без гняв.

– Какъв съвет би дал за любовта?

– Да не се бърза. Важно е да намериш човек, който споделя ценностите ти и те подкрепя. Това е основата на една здрава връзка.

– Ставал ли си свидетел на насилие над жени?

– Да, веднъж на улицата. Реагирах импулсивно и се намесих. Не приемам насилието – за мен истинската сила на мъжа е да се контролира, а не да наранява по-слабия.

– Защо според теб жените остават в такива връзки?

– Често вярват, че мъжът ще се промени. Но това рядко се случва. Жената не е там, за да променя мъжа. Ако има физическо насилие, тя трябва да се предпази и да напусне такава връзка.

– Миналата година влезе и в ролята на водещ на онлайн риалити “Къде е златото?”. Как се справи?

– Това беше ново предизвикателство за мен. Снимахме в хижа “Пещерен дом” в Карлуково. Нямах сценарий, получавах инструкции през слушалка и трябваше да следя всичко, което се случва. Важно беше да не подсказвам на участниците. Атмосферата беше напрегната, особено нощем, когато се чуваха крясъци от близката психиатрична болница. Беше странно преживяване, но много интересно. И тази година ще бъда водещ и очаквам с нетърпение новите участници.