Баба Зоя от Рупите: Който превърна светата земя на Ванга в тържище, ще плати!

В Рупите все още духа вятърът, който шепне името на Ванга. Мирише на пепел и босилек. Сред камъните и сенките на Кожух планина стои дребна жена с побеляла коса и очи, които гледат през човека, не в него.

Казва се Зоя Войникова, но всички в Петричкия край я знаят като Баба Зоя от Кърналово.

Осемдесетгодишна, с ръце, изписани от работа и вяра. Изграждала храмове, писала стихове за Богородица, жертвала пенсията си, за да издигне камък върху камък в името на светлината.

– Бабо Зойо, какво е за теб Рупите днес?

– Свето място беше. Дойде време да го направят пазар. И аз ти казвам, който превръща дом Божи в тържище, той кани злото. Христос ги изгони с бич от върви, помниш ли? „Не правете дома на Моя Отец тържище!“ – така каза. И като се продаде вярата, благодатта си отива. Тя не търпи цени и касови бележки.

– Казват, че мястото вече не носи същата сила.

– Точно така. Силата е чиста, тя идва от молитвата. А молитва няма, когато хората идват с фотоапарат и портмоне. Ванга не остави наследство за печалба. Тя остави път. И аз бях при нея, помня как казваше: „Тук да има мир и благословия.“ А сега чувам музика, сергии, билети. Домът Божи не се продава. Когато почнат да търгуват с вярата, и чудото си тръгва.

– Мислиш ли, че е възможно това място да си върне силата?

– Може, ако коленичат, не продават. Като Симон Магът дето искаше да купи Светия Дух, а апостол Петър му рече: „Парите ти да погинат с тебе!“ Сега пак е така – някой иска да купи Божията сила с пари. Няма да стане. Земята ще си я вземе обратно. Ще пресъхнат очите, ще замлъкнат птичките, докато не се очисти.

– Ти вярваш, че Рупите са свещен триъгълник?

– Да, между връх Кожух, Хераклея и долината. Там има сила, но тя не е за всеки. Само чистият човек може да я понесе. А сега идват туристи, снимат се, пият кафе и казват, че били „при Ванга“. Това не е поклонение, това е екскурзия.

– Какво би казала на хората, които днес държат мястото?

– Да се уплашат. Не от мен, а от онзи, който гледа отгоре. Бог не е фирма, а храмът не е бизнес. Ако не го разберат, мястото ще се затвори само. Ще замре, ще стане пусто. Както пише в Писанието: „Домът Ми дом за молитва ще се нарече, а вие го направихте разбойнишки вертеп.“

– Имаш ли надежда?

– Винаги. Ще дойдат нови хора, които няма да искат пари, а ще искат прошка. Аз съм стара, но ще оставя стиховете си. В тях има вяра. Докато някой ги чете с чисто сърце, силата няма да умре.

Голям поклон пред баба Зоя от с. Богородица, която продава зеленчуци, за да възстанови параклис

Така говори Баба Зоя от Рупите. Без гняв, без политика, само с очите на човек, който е видял как парите мачкат чудото, предава БНТ.

Може би и Ванга, ако беше тук, щеше да повтори нейните думи: „Когато Божието стане търговия, небето се затваря.“