Емили Йорданова, нашумяла с прякора Емили Тротинетката заради неконтролируемото си бръмчене из магистралите със 120 километра в час, продължава да скандализира обществото.
Емили, родена като момче, споделя, че е израснала в нездравословна и травмираща среда. Оказва се, че тя е имала тежко детство. По думите ѝ тя е била тормозена от родителите си. „Моите родители бяха много лоши, много гадни хора. Постоянно ми се караха и се държаха лошо с мен“, жалва се блондинката пред „Уикенд“.
„Даваха ми по малко джобни пари, бяхме бедни, постоянно имаше скандали и обиди. И не ми позволяваха да ставам момиче, а аз още от малка исках да съм момиче, от 5-годишна искам да ставам жена! Още оттогава мечтата ми беше да съм Емили!
Като цяло бяха много лоши родители, които не ми позволяваха да бъда себе си. С майка ми винаги сме се били, когато стане въпрос за сексуалността ми, защото аз хем харесвам жени, хем самата искам да съм жена. И майка ми мразеше много това. Беше против да си сменя пола и много често сме се били!“, добавя още Емили, чийто произход е ромски.
От думите ѝ става ясно, че е била жертва на сериозно физическо насилие.
„Като цяло и майка ми, и баща ми, те са починали, както се казва, лека им пръст, не че тяхната е лека, два кубика… И другото, което искам да кажа, е, че хич не е хубаво да живееш в семейство, в което те обиждат всеки ден и не ти позволяват да бъдеш себе си.
С баща ми съм имала история, в която сме се били много, защото той хептен не ме приемаше – биеше ме, налагаше ме с юмруци. Но аз като побеснях един път, ще го споделя и с вас, хванах един нож и го наръгах в ръката. Това го направих за защита, защото ме биеше във врата и аз хванах един нож и го ръгнах“, описва Емили грозната сцена.
Родителите на Емили си отиват един след друг с разстояние от една година.
„През 2017 г. баща ми почина от инсулт, а майка ми – от рак на белите дробове през 2018 г. Те много пушеха, баща ми много пиеше. Но бих казала, че изобщо не съжалявам, че са починали! Защото животът ми в София е много по-добър, защото тук всички ме приемат, каквато съм. Бях на 16 години, когато ги загубих, и се наложи 2 години да живея при моите вуйна и вуйчо, където ситуацията беше още по-зле. Там абсолютно не одобряваха лесбийки, транссексуални и постоянно ме обиждаха и се карахме. Скандали, побоища и там, обръщане на маси, чупене на чинии, идваше полиция, беше много страшно!“
