Есента на 1223, българите се изправили срещу монголите, устроили на няколко места засади, и когато монголците влезли в засадите, българите ги обкръжили от всички страни, и почти всички изтребили в битка, станала известна като “Овчата битка”.
“…тези жители на Болгар, нанесли през 1223 г. съкрушително поражение на непобеждаваните до този момент монголи”
Ибн Ал Хасир
Волжките българи са първите в света, които нанасят поражение на Монголската Империя още докато е жив Чингиз Хан. Години по Късно, Волжка България е покорена, а Дунавска България героично воюва с монголите под водачеството на Цар Ивайло.
През май 1223, Армиите на Чингиз Хан победили Киевска Рус в битката при Калка.
Узнали за това, българите водени от Кан Габдула Челбир, започнали да се готвят за война, разбра Ко4. По стар български обичай, решили да използват тактиката на отстъпващата войска, докато не се вкара врагът в капана. Мястото на битката не е случайно избрано – самарската луга и Жигулеевските възвишения до нея. Построявайки редица заграждения, българите сътворили истински капан, принуждаващ монголите или да умрат от български меч, или да се издавят в Волга.
Според визатийският стратег – Лъв Философ, живял през 9-ти век, написал съчинение за военната тактика на древните българи:
”те (българите) предпочитат сраженията от разстояние срещу противниците си, засадите, обкръжаванията, привидните отстъпления, обръщанията и (привидно) разпръснатия строй”. От това личи че военната тактика на Българите тук и тези в региона на реките Волга и Кама е бил идентичен.
Монголската армия била водена от Бахадир Субадай – най-изтъкнатият пълководец на монголците. До този момент, той не познавал поражение. Стигайки южната граница на Волжка България с около 50 000 воина, той се изправил пред на пръв поглед малобройна българска войска. След като набързо я обърнал в бягство, той влязъл в капана на българите.
От настаналото клане според Джагфар Тарихи оцелели 4000 души, а според Китайските източници – нямало оцелели. Пак според спорният български летопис, българите решили да не продават монголците в робство, а ги разменили за сметка на Овни, откъдето идва и „Овчата битка“.
Така Чингис Хан дал 4000 овце на българите, за да получи обратно своите воини. През 1223 битката “разтърсила вселената”, и е документирана като първото и последно поражение на Чингиз Хан, докато е бил жив.
След грандиозният провал на монголите, те не посмели да нападнат отново, поне докато Чингиз Хан бил жив. След неговата смърт са отбелязани три последователни неуспешни за тях похода – през 1229, 1232 и 1235. Едва в 1236 монголците успели да пробият защитата на нашите братя у поволжието, пише Bradva.bg.
Според Казанският историк А.Халилов:
“Съпротивата на България, продължила до 1278 г., е първопричината Русия и руските земи да не бъдат включени в състава на Златната орда. В това отношение може да се каже, че Волжка България е спасила древна Русия от унищожение”
Омръзна ми от НЕКОМПЕТЕНТНИ задници !!!