Българи и чужденци се тълпят всяко лято пред лековито Аязмо край селото на сумиста Котоошу – Джулюница.
Според мълвата всяка година точно в нощта на 16 срещу 17 юли водата в аязмото става чудотворна, а силата ѝ продължава само едно денонощие. Това е и причината още ден-два преди това край извора да се събират десетки хора. Легендата разказва, че преди столетия, докато селяните обработвали нивите си, оставяли децата си край изворчето.
Едно от тях било сляпо и като намазало очите си с лековитата вода, прогледнало. Според местните водата цери проблеми със зрението, кожни болести, безплодие, разбра Ко4.
Според друг случай пък бивш морски капитан на кораб за далечно плаване имал кожна екзема, като никакви лекарства и церове не му помагали. Лясковският свещеник отец Богдан занесъл кал от изворчето Света Марина и болният се излекувал.
Човекът дори посетил аязмото, за да види с очите си къде точно се намира лековитият извор. Друга възрастна жена пък имала засегнат очен нерв. Докторите ѝ казали, че едното ѝ око е неспасяемо. Дъщеря ѝ обаче не се примирила. Наточила от аязмото и всяка вечер с капкомер ѝ слагала по три капки в болното око в продължение на 40 дни.
Чудото станало, а докторите в престижна столична клиника не можели да повярват на здравите си очи.
Според преданията преди 100 години на мястото на сегашното аязмо текла лековита вода, но по-късно се загубила в недрата на земята. Преди време за света я открил овчар със стадото си, който останал да нощува на това място. Животните му били болни. На сутринта обаче, когато се събудил, видял, че всички пасели и блеели безгрижно, защото пили от водата на извора.
Източник: Виж ти
