Адел Ръд (32) посочи в изповедта си, че болничният персонал е казал на семейството й, че е преживяла мозъчна смърт и че трябва да започнат да се сбогуват с нея
Но 25-годишната майка на едно момче казва, че е чувала всичко, което се случва около болничното й легло – просто не е можела да се движи или да говори. Това беше до един ден, когато татко Антъни зададе въпроса – и той беше свързан с нейния приятел, Милан. Той помоли Адел да „удари бебешката топка“ и тя по чудо премести десния си крак. Тогава, за изненада на всички, тя се събуди.
Майката от Бирмингам всъщност е получила рядък инсулт и е имала само пет процента шанс да оцелее. Адел си спомни как един ден се прибираше с кола, след което се разгорещи и почувства парене, зрението й се замъгли и тя спря. Тя каза: „Цялото ми тяло се вцепени, посегнах към телефона, но нямах никаква хватка в ръката си.“ — Бях мокър от пот. Случаен минувач ме попита дали съм добре, но не можах да кажа думите“, обясни тя и добави, че бързо се е обадила на 911.
„Всичко, за което мислех, беше малкият ми син. „Чух сирена на линейка и тогава, от нищото, баща ми спря с микробуса си. „По пълна случайност той се прибираше от работа по-рано, забеляза колата ми и си помисли, че може да съм блъснал неравност – някой се пазеше за мен онзи ден. Майката е откарана спешно в болницата, където ЯМР показва две блокажи в кръвоснабдяването на мозъка ѝ. След това тя получи поредица от мини-инсулти, преди да получи много по-голям на следващия ден.
Адел каза: „Лекарите казаха на семейството ми да се сбогуват с мен и да ме свалят от апаратната система, защото бяха убедени, че няма мозъчна активност и съм в клинична смърт. — Но това не беше вярно. Съзнавах повечето от нещата, които казваха, чувах ги, но не можех да се събудя. — Беше като дълбок сън. Сякаш си в капан в тялото си, крещиш, но не можеш да направиш абсолютно нищо. „Не можех да говоря или да се движа, можех да общувам само с очите си.“
Сега тя признава, че баща й е спасил живота й, добавяйки: „Баща ми прекарваше всяка секунда от всеки ден с мен, доказвайки, че лекарите грешат. „Знаех, че той е там и че никога няма да ме изостави. Спомням си как ми каза, ако съм там, за да ритам топката на сина ми – и аз преместих десния си крак. „Това беше чудо – имаше мозъчна активност и малкият ми син беше причината да се боря. Никога не съм се съмнявал, че ще го напусна.
След две седмици в кома Адел се събуди, но имаше синдром на блокиране и можеше да мигне само веднъж за да и два пъти за не. Тя добави, че се чувства като в кошмар и се чуди дали някога ще бъде както преди. Въпреки това Адел беше решена да се оправи в името на сина си – и останалата част от семейството си. След безброй лечения, терапии и помощ от персонала на болницата Moseley Hall, тя можеше да ходи и да говори отново.
За съжаление бащата на Адел почина през 2020 г., но тя не спираше да споменава, че той е нейният герой: „Знам, че баща ми би се гордял с мен. Бих казал на всеки, който преминава през трудни моменти, че колкото и трудни да са нещата, никога не се отказвайте. „Да имаш увреждане или заболяване не те определя, то ще те победи, ако му позволиш. Има светлина в края на тунела.“
