Вижте как магията на Кремиковския манастир променя бъдещето на България!

Посятото добро у децата никога не закъснява и винаги се отплаща.

Това споделят духовници от Кремиковския манастир, където за поредна година се организират детски православни лагери. На тях хлапетата се запознават с Христовата вяра, с творението (в манастира има много животни), играят на воля из горите над обителта, слушат за доброто на Бога и светците, четат молитви, рисуват икони, правят просфори, изповядват се и се причастяват.

Елена Дюлгерова/Кремиковски манастир

В следващите редове от Ко4  ви предлагаме разказа на учителката Елена Дюлгерова от лагерна смяна (17-23 юли 2023 г.), споделен благодарение на портала Двери.бг.

Ден 1

Ключът към всичко – диалогът

Отец Сава каза: „Деца, искате ли да играем на една игра? Аз ще казвам един текст, а вие ще отговаряте: „Защото е вечна милостта Му! Алилуйя!“ Така започна истинското общуване помежду ни – в постоянен диалог на доверието.

Ден 2

Пулс от машината и пулс на групата

И. дойде с голям смартчасовник. Често гледаше данните от него и ме питаше колко му е пулсът. Първия ден ме попита три пъти, но на втория вече не помнеше, че носи часовник, риташе футбол с децата и искрено се забавляваше. Беше намерил пулса на приятелството.

Ден 3

Пет котенца и пет вида сладолед

Най-голяма радост в душите на по-малките носеха петте малки котенца. Всяко имаше поне по две имена, защото имаше поне две деца, които го бяха кръстили още първия ден.

Елена Дюлгерова/Кремиковски манастир

Децата изпълняваха Божията заръка да се грижим за творението и дори не обръщаха внимание на нашите наставления. А когато на третия ден им разрешихме да си купуват сладолед, радостта беше пълна.

Ден 4

Невидимите помощници

Има едни деца, които никога не искат нещо повече от това, което им се дава, изпълняват заръките ни и бдят като ангели над останалите. Понякога дори не успявам да запомня имената им, защото не се налага да ги изричам. Вярвам, че за тях Бог е приготвил специална награда.

Ден 5

Детска неподправеност

Един планински водач, четири учителки и сто детски крачета тръгват на поход из гората. Изкачваме един стръмен хълм в планината, а слънцето си проправя път между клоните на дърветата. С две от учителките сме със седем деца на края на колоната. Н. сяда на един камък и казва, че батериите му са на нула процента. Още преди да съм решила кой подход да използвам, за да му заредя батериите, той на игра откъсва две билки, помирисва ги и хуква нагоре по баира.

Ден 6

Водата от чешмата става и за къпане

Заради това откритие в предпоследния ден накарахме децата да се преобличат по три пъти. Но само споменът за пълните с енергия мокри фланелки и живота, който струи от очите им, ще зарежда моята батерия.

Ден 7

Дълбочина на религиозното преживяване

Я. беше търсеща душа. Първо се влюби, после учеше по-малките на пакости, винаги се оплакваше и се чувстваше онеправдана. Дойде вечерта, в която говорих в храма за съвестта и изповедта; усетих, че не иска, че я е срам, и казах, че има свободата да избере дали да се изповяда или не. Това й даде такава сила, че по време на правилото (поредица от молитви, б. р.), което изпълнявахме след беседата ни за изповедта, тя поиска да чете, после отиде в параклиса за изповед, а след това поиска прошка от всички. На следващия ден се причасти.

Дълбоко вярвам, че лагерите са по-полезни за учителите, които трябва да станем като деца. Ям от просфората, направена от децата, докато пренасям спомените си от лагера на белия екран. „Ех, да имах непрозрачно шише и да пия вино вместо вода!“, често казвах на шега на учителките приятелки.

Най-важното за лагерите са преживяванията. Те не се побират в статистика, бюджет или методика. Най-голямата награда е, че на следващия ден след края на нашата смяна децата от София имаха среща, за да се видят. Ние, учителите, нямаме нищо общо с това. Единственото условие е да не им пречим.

Елена Дюлгерова/Кремиковски манастир

Разбира се, добре подготвената програма, материалната база и добре разписаният правилник и вътрешен ред са необходими и задават рамката, в която да се случи всичко това. Но преживяването е неизвестно и зависи от динамиката на групата. Ние можем да насочваме и, надявам се, да даваме смисъл.

Замислих се: кой би бил успешният модел за провеждането на православен лагер? Отговорът беше пред очите ми. Както о. Серафим ни дава свобода и ни се доверява, а в замяна ние се стараем да изпълним задачата си с благодарност, така и ние трябва да постъпим с децата: давайки им задачи, да им даваме свобода и да им имаме доверие.

В този период от историята, в който живеем, много полезен беше досегът на децата с деца от Украйна, с които станаха приятели, а песента Σ’ αγαπάω, която пускаше С., стана като химн на лагерниците. Децата пееха на гръцки, бяха приятели с украинчетата и се молеха на български и църковнославянски. И макар да не говореха всички човешки езици, смятам, че имаха любов помежду си.

Елена Дюлгерова/Кремиковски манастир

Източник: Телеграф