Виктор от „Като две капки вода“ говори откровено за тежкото си детство, в което нищо не е било даденост – домове за сираци, липса на семейство и трудни избори. И въпреки това, докато разказва живота си, не спира да се шегува със себе си, с историята си и дори с цвета на кожата си.
В детството си е трябвало да се бори за най-малките неща. „В домовете е много тежко. Ти си дете, искаш да скачаш, да тичаш, а се бориш за храна… малки са порциите, не стигат. Молиш се някой да не яде, за да вземеш неговата чиния“, разкрива Виктор. Още тогава той се сблъсква с агресия и отхвърляне, дори му се налага да ходи с общинска охрана до училище.
Виктор си спомня вечерта, в която остава заключен извън дома си. „Майка ми отново пиеше някъде, а хазяите не искаха да се разправят повече с нея и бяха сменили бравата. Трябваше да спя на улицата“. Тогава непознат цветнокож го приютява: „Това беше първата ми среща с човек с моя цвят на кожата. Той ме заведе в дома си, където за първи път видях истинска африканска вечеря“. Тази съдбовна среща отваря сърцето на Виктор за Бог, който е негова опора до днес.
„Не знам кой е баща ми. Опитвал съм да се свържа с него, но неуспешно“ – споделя Виктор. Връзката с майка му е повече от трудна: „Казах ѝ: Ако не направиш нещо за проблема си с алкохола, забрави, че имаш син“.
Но днес Виктор вече гледа напред, защото най-важното за него е семейството, което сам е създал. Той споделя, че годеницата му Вирджиния и техният син Авигейл са най-големият успех в живота му.
В един свят без сигурност музиката се превръща в негова опора. „Ако не беше музиката, вероятно щях да работя като доставчик или на някой строителен обект“, казва Виктор. Именно участието му в „Пееш или лъжеш“ му дава увереността да повярва в себе си.
Днес той вече е част от „Като две капки вода“, но и там има своите страхове. „Най-много ме притеснява журито!“ – признава Виктор и добавя нещо неочаквано: „Фънки ми е най-спокоен, притесняват ме Веско и Васко“. И въпреки напрежението вече усеща промяната: „Хората ме гледат с други очи след „Капките“, по-толерантни са“.