Изчезнал безследно, издирван от по-висша прокуратура, със слухове, че се укрива във Велико Търново и че вече е проиграл всичко на хазарт. Така изглежда днес историята на Красимир Горсов – бащата на Мануела Горсова, за чието лечение преди години цяла България събираше пари.
Според разпространената в публичното пространство информация, случаят вече е поет от Софийска градска прокуратура, а разследващите търсят отговор къде са изчезнали над 150 хиляди евро от средствата за лечението на младата жена.
Красимир Горсов не е открит от декември 2024 г., а според запознати, ако бъде намерен, може да бъде обвинен за злоупотреба с доверие, обсебване и кражба.
БЛИЦ потърси Влади Въргала, който е близък приятел на семейството и от години не е спирал да помага на Мануела и на майка й Диана по всевъзможни начини.
Думите му за бащата на Мануела режат като нож!
– Влади, като човек, който от години помага на Мануела Горсова след жестоката трагедия, какво можеш да ми кажеш за баща ѝ Красимир, за когото сега се тиражира информация, че е „клиент“ на Софийска градска прокуратура, а по-висша инстанция е поела случая за кражбата на средства за лечението на младата жена?
– Аз имам информация къде е този човек, но не искам да го обявявам, тъй като става дума за обществено популярно име. Ако той е преценил, че онова нещо – Красимир Горсов – има нужда от помощ, по човешки му помага.
Но по никакъв начин не се е свързал с Диана – майката на Мануела. Не се интересува от нищо. Диана не е спирала да се грижи за детето. Тя е обрана. Тотално обрана. Вчера бях при нея, защото взехме един нов уред от Англия, чрез който Мануела да може да бъде и в изправено положение, не само да лежи.
Има едни прекрасни рехабилитатори – Рени и Мартин, които се грижат за нея. А всичко, което е необходимо, го осигуряваме. Но деца като Мануела могат да съществуват единствено благодарение на човешката милост. И на Божията милост, разбира се.
Най-ужасното от всичко е, че този човек – Красимир – остава безнаказан, защото няма механизъм, който да бъде приложен за потърсване на отговорност.
– Твърди се, че той вече е подведен под отговорност от Софийска градска прокуратура?
– Не сме информирани за това. Диана със сигурност не е. Би трябвало да стане така, защото толкова много време мина.
Но кое е наред?
Знаеш ли, аз няма да остана изненадан, ако няма последствия за животно… не… за нещо като него. Той даже не е и нещо… а е нищо.
Няма да се изненадам, ако в крайна сметка не се получи справедливост и не се потърси отговорност. А и не ме интересува.
– Добре, как така този човек изведнъж обърна всичко в живота си на 180 градуса?
– По-страшното е, че това при него е най-страшната зависимост – комара. В този живот реално всичко е хазарт и когато решиш да се забавляваш, хазартът също е сред начините за това. Има обаче едно голямо НО.
Можеш да се забавляваш, като пиеш 100 грама, но като не можеш само със 100 грама, това е вече зависимост. Алкохолизъм. Значи и онова не е хазарт, а е комар.
– Той нали имаше период, в който се лекуваше?
– Честно казано не съм го усетил. Не знам… Усетих го половин година преди да стане достояние на всички. Но и тогава не бях сигурен, защото в онзи момент не бях в София, за да проверя и да се убедя. Не ми се вярваше.
Но след като го изпратих на място, откъдето той взе много пари – и е отишъл след това зад гърба ми, за да иска още, като е обяснил, че оттук нататък ще оправи всичко,
аз просто разбрах, че нещата са загубени.
И оттам нататък не съм имал време да стигна до него, за да приложа някакъв механизъм, чрез който да го отделя от детето и от средствата за неговото лечение.
Помните ли Мануела Горсова, която Максим Стависки блъсна? Вижте какво се случва с нея днес!
Не съм предполагал, че е възможно това, което е правел. Не съм се интересувал колко пари е имало, а е било важно за мен само да знам дали и какво може да се направи – и да намеря начин то да се случи.
– Трагедията, която сполетя Мануела преди вече 19 години, тогава може да е подействала по два начина на баща ѝ – в първия случай да се е вразумил, ако приемем, че е бил твърде слабохарактерен вследствие на зависимостта си – и във втория – да е залитнал още повече в нея от отчаяние заради случилото се…
– Правилно разсъждаваш, но ти следиш също ситуацията от самото й начало. Двете са комбинирани в случая. Едното е основание пред самия себе си – едва ли не какво ще каже на другите…
Но знаеш ли – тези хора играят по особен начин. Те не са щастливи, когато спечелят. Те играят, за да губят. Много сложна симбиоза е това.
– За всичките тези 19 години се случиха толкова много обрати и ужас в съдбата на това дете, което междувременно стана и жена, че не намирам точните думи, при все че боравя постоянно с тях…
– Това е може би най-зловещото нещо, което може да се случи. Много по-зловещо от това да загубиш детето си. Няма по-страшно нещо, което аз да съм срещал в живота си досега.
– Най-страшно е в душата на нейната майка…
– Абсолютно. Нейната майка Диана ми е един голям пример в живота какво трябва да бъде човекът. Каквото и да казват хората, специалистите, лекарите, тя вярва, че Мануела ще се оправи. И то по искрения, наивния, детския начин, което е чистата вяра. И това е вече 19 години.
– Мисля си, че ако не е тази нейна безпрекословна вяра, тя нямаше да може да продължи толкова години… Тя е тази, която я крепи преди всичко.
– Права си и за това, да. Така е. Голямата вяра в случая не е спасението, а пътят. Неслучайно и Господ е казал – ще те науча да вървиш по пътя, но няма да махна тръните от него.
Интервю на Анелия ПОПОВА/БЛИЦ