Джералдин беше сдържана стара дама, която всеки ден продаваше цветя на улицата. Тя търпеше обиди от хора, които не харесват цветята й, и от хора, които като цяло я гледаха с лошо око. Но един ден проявата на доброта от една напълно непозната жена, променя живота й из основи.
Джералдин беше 65-годишна жена, която обичаше градинарството. Тя решава да продава цветята си на улицата, за да се опита да спечели малко пари. Когато спираше хора по пътя, за да се опита да им продаде цветята си, те често й се присмиваха, че растенията не са нещо особено.
Дори по-лошо, Джералдин често биваше осмивана от хора, които смятаха, че е твърде стара, за да започне бизнес. — Защо стара вещица като теб ще очаква хората да й купуват цветя? Хората се смееха, докато минаваха покрай нея. Това до една степен накара Джералдин да се почувства победена, но тя никога не се отказа от градинарството и от това да предлага продукцията си всеки ден.
Млада жена на име Келси, виждаше Джералдин ежедневно и я смяташе за прекрасна дама. Келси работеше в кафенето близо до мястото, където Джералдин продаваше цветята си. Тя прекарваше обедните си почивки с Джералдин, като често си купуваше цветя от нея. „Мисля, че вашите цветя са уникални и имат красиво усещане за домашен уют“, често казваше Келси.
„Оценявам твоето внимание, скъпа; винаги си толкова мила с мен“, усмихна се Джералдин.
Но колегите на Келси намират за смешно, че тя прекарва толкова много време с Джералдин. „Толкова ли се нуждаете от приятели, че се сприятелявате с възрастна дама, която продава скучни цветя?“, подсмиваха се нейните колеги. Келси игнорираше думите им и продължаваше да прекарва време с Джералдин, когато имаше възможност.
Една вечер Келси беше нощна смяна и отговаряше за затварянето на кафенето. Управителят реши да затвори по-рано, защото се задаваше голяма гръмотевична буря. Докато бурята бушуваше и Келси подреждаше столовете, тя забеляза Джералдин да седи отвън под дъжда.
Тя не можеше да повярва, че бабата беше цялата мокра и не помръдваше от мястото. Тя изтича с чадър, за да се опита да предпази възрастната жена от дъжда. „Г-жо Мендес! Какво правите навън в дъжда?“ — извика тя. — Няма ли кой да ви заведе до вкъщи?
„Скъпа моя, моля те, върни се вътре; не искам да те вали!“ отговори тя.
„Не, моля те, ела в кафенето за няколко часа и се стопли“, помоли Келси.
„Келси, не мога да си тръгна; ти не разбираш. Трябва да изкарам пари днес“, извика Джералдин.
Келси помоли Джералдин да дойде в кафенето, докато тя неохотно се съгласи, като я заведе в кухнята и й даде одеяло, а след това бързо приготви пилешка супа, за да я накара да се почувства уютно. „Г-жо Мендес, моля, кажете ми защо сте толкова отчаяна, че трябва да седите под дъжда?“ — попита Келси.
Преди да успее да отговори, Джералдин се разплака и й отне известно време, за да се успокои. Когато се успокои, Келси попита отново. — Моля те, кажи ми защо няма кой да се грижи за теб.
„Ако синът ми беше здрав, той щеше да се грижи за мен“, заплака Джералдин. „Предстои му операция след седмица, а аз все още не успявам да събера парите, за да я платя. Седя тук всеки ден с надеждата, че хората ще купуват цветя, за да мога да изкарам парите, от които той се нуждае …Ако не се подложи на операцията, едва ли ще успее.”
Келси не можеше да повярва, че тази бедна стара дама преживява този кошмар. Искаше да помогне, но нямаше представа какво да направи.
Докато седяха заедно, мениджърът на Келси се върна, за да потвърди, че кафенето е заключено. — Келси, какво става тук? попита той. „Защо светлините все още светят и защо в кухнята ми има възрастна дама?“
Келси се опита да обясни какво става, но мениджърът не я слушаше. „Махни я от тук веднага или ще те глобя за това!“ извика той.
— Разбирам, сър; тръгваме си — каза тя.
Келси прекара цялата нощ в мисли за Джералдин и нейните проблеми. Трябваше да помогне на приятелката си, но нямаше представа как да го направи. Тя се мяташе цяла нощ и щом настъпи утрото, се приготви за работа.
Докато вървеше към кафенето, тя забеляза Джералдин и й подаде плик, пълен с пари. “Келси, какво става? Защо ми предлагаш това?” — попита Джералдин.
„Г-жо Мендес, трябва да вземете тези пари, които ви предлагам. Моля, използвайте ги, за да платите за операцията на сина си“, каза Келси.
“Не, скъпа, не мога. Няма начин”, изплака Джералдин.
“Това са пари, които спестявах, за да заведа майка си на кратка екскурзия до океана. Тя беше болна и исках да прекара един уикенд на любимото си място. За съжаление тя почина твърде рано и не успях да сбъдна мечтата й”, каза Келси.
— Но защо не похарчи парите за себе си? — попита Джералдин.
„Не можех да ги докосна, сякаш щях да похарча последната мечта на мама. Но когато ми разказахте историята си вчера, знаех какво трябва да направя. Моля, използвайте сумата за операцията на сина си“, каза Келси.
Джералдин се втурна да плати на болницата и тази нощ синът й беше опериран. Той се възстанови за няколко седмици.
„Скъпи мой сине, лекарите казаха, че ще се оправиш!“ Джералдин му каза.
„Всичко е благодарение на теб, мамо, ти ми спаси живота“, каза той.
„Не, не съм всичко аз. Тази мила млада дама, Келси, ми даде парите, за да платя за твоята операция“, отговори тя.
„Бих се радвал да се запозная с нея и да й благодаря лично“, каза той.
Веднага след като Майк излезе от болницата, той отиде в кафенето, в което работеше Келси, за да й благодари, но в момента, в който я зърна мъжът бе захласнат по нейната красота и позитивна аура. „Просто искам да кажа, че оценявам, това, което правите за майка ми и разбира се това, че спасихте моя живот“, каза той
„Няма за какво! Майка ти е прекрасна жена и работи неуморно. Радвам се, че можах да помогна“, каза тя.
Двамата разговаряха с часове на кафе и торта с моркови. Седмица след седмица, месец след месец двамата развиха толкова близка връзка, че година по-късно започнаха да се срещат. С времето чувствата им се задълбочиха, и в крайна сметка се ожениха след три годишна връзка. Цветята на най-щастливата майка Джералдин бяха център на вниманието на сватбата, а не след дълго възрастната жена посрещна и своето внуче.
Всички хора, които срещаме ежедневно водят своя собствена битка, за която ние нямаме и представа, затова бъдете мили и вселената със сигурност ще ви се отплати.
Споделете тази красива история с вашите приятели!
Източник: Мозъче
