В услуга на хората: 86-годишен фелдшер не спира да работи

Кирил Георгиев не се разделя с медицинската си чанта, мери кръвното на хората по пейки 

Пенсионер отдавна, но медик завинаги!

86-годишният фелдшер Кирил Георгиев не спира да работи и да помага на хората в Кресна и околностите. Жизненият ветеран обикаля предимно с колелото си, което нарича шеговито своя линейка, и преглежда старо и младо.

“Това е всекидневие за мен. Сутрин взимам чантата, колелото, когато времето го позволява, и тръгвам, за да съм в услуга на хората. Няма друг начин. Не мога да си представя да спра работа и да не помагам. Обещал съм си, че докато мога, ще го правя”, категоричен е пред “България Днес” фелдшерът.

Кирил Георгиев се грижи за възрастните хора в социалния патронаж. Отзовава се и в детските градини и училищата, когато медицинската сестра липсва. Работното му време е планирано. Знае при кого ще отиде и кой го чака. Започва от най-тежките случаи, защото болестта не търпи отлагане. Георгиев няма кабинет с табела и чакалня. Обикаля навън с чанта, която прилича на подвижен медицински пункт. В нея винаги има апарат за кръвно, слушалка, превръзки, спирт и реванол, защото никога не знае кой ще срещне навън и от какво ще има нужда.

“Нямам кабинет. Моите пациенти не могат да дойдат до такъв. Те са си по домовете. Мерил съм кръвно и на пейка на улицата. Отзовавам се с желание и при деца, и при възрастни, зарежда ме”, допълва медикът.

Пътят му към професията започва в казармата. Преди да влезе, изкарва шофьорски курсове и като войник често му поверяват да шофира линейката. Помагал и на лекаря – да почисти нещо или да му асистира. Така се заражда желанието да овладее тази благородна професия.

“Реших фелдшер да стана, защото исках да съм в помощ на хората. Да направиш добро, е да се почувстваш спокоен. Когато се прибера, се чувствам удовлетворен. Няма да оставя богатства, но искам да оставя добро име. Ако не се гордеят с мен, поне да не се срамуват”, откровен е Георгиев.

А личното си здраве поддържа със смях и много ходене пеша. Смята, че това е рецептата за дълги и здрави години. Старае се да върви по 2 км пеша на ден и допълва:

“Смехът е здраве! Винаги съм казвал на моите пациенти да се радват и да не обръщат внимание на дребни неща. Дори нещо да имам, което не ми е приятно – стремя се да го отмина. ДНК-то ми е такова – не влизам в спорове!”