В 12.57 часа в петък ще станем свидетели на необичайно явление в небето над България

на 29 септември, съобщи Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия с НАО при БАН и в катедра „Астрономия“ при СУ „Св. Климент Охридски“.

Той припомни, че тъй като пълнолунието е най-близко до датата на есенното равноденствие – 23 септември, по традиция в много страни от Северното полукълбо на Земята то се нарича “Урожайна луна” или “Жътварска луна”.

„Освен обичайно време за прибиране на реколтата от късните култури, това е време и за провеждане на различни тържества в чест на плодородието. Но има една чисто астрономическа особеност, която отличава това пълнолуние от останалите през годината: хората отдавна забелязали, че при пълнолуние, случващо се около началото на есента, Луната изгрява почти по едно и също време – в началото на нощта, в продължение на няколко поредни вечери.

Някога това е създавало удобства за прибиране на реколтата до късно през нощта – на лунна светлина“, каза Маркишки.

Той поясни, че в началото на есента привечер еклиптиката (видимият годишен път на Слънцето по небето) сключва най-малък ъгъл с хоризонта – около 23,5 градуса за нашите географски ширини.

„Около 23 септември вечер на запад залязва съзвездието Дева, а на изток изгрява съзвездието Риби. В тези две съзвездия се намират съответно есенната и пролетната равноденствена точка.

Логично, когато Луната е във фаза пълнолуние, тя изгрява в началото на нощта от изток, докато в същото време Слънцето залязва на запад. Това важи и когато пълнолунието настъпва близо до датата на есенното равноденствие. Тогава залязващото Слънце е в съзвездието Дева, а изгряващата на изток пълна Луна – в Риби или във Водолей“.

Луната се движи близо до еклиптиката в посока от запад към изток, с 13,2 градуса на денонощие средно, поради което лунните изгреви закъсняват с 52,7 минути средно на всяка следваща дата, каза физикът. Тъй като във вечерите през втората половина на септември еклиптиката е под най-малък наклон спрямо хоризонта, в същите вечери изгревът на пълната Луна закъснява с доста по-малко време от средното.

Например за географската ширина на София закъсненията на лунните изгреви около 29 септември т.г. ще са само с около 23 минути на всяка следваща вечер. За обикновен наблюдател това може да създаде впечатлението, че няколко вечери подред Луната изгрява почти по едно и също време, което в миналото наистина е създавало удобства за работа на земеделските стопани до късно през нощта, поясни Маркишки.