Германска пенсионерка: От няколко седмици съм в България и обмислям да остана за постоянно

Общност от германски пенсионери постепенно се оформя в стражишкото село Лозен. Все повече възрастни хора от Германия избират да се установят там, привлечени от спокойствието, красивата природа и по-ниските разходи за живот.

До момента германски заселници обитават 13 къщи в селото. Една от най-новите жителки на Лозен е 69-годишната Росита Рамке от Хамбург. Тя пристигнала в селото само преди няколко седмици, но вече обмисля възможността да остане за постоянно. Преди да се пенсионира, дълги години работила като учител по плуване на деца. Получаваната от нея пенсия обаче не ѝ позволявала да поддържа добър стандарт на живот в Германия.

България много ми харесва и обмислям да остана тук за постоянно. Много ми харесват природата, животните и най-вече това, че в Лозен има общност от мои сънародници. Много неща в България са по-евтини и мога да си ги купя изгодно, като хранителни стоки и медикаменти, коментира българката пред Bulgaria On Air

В България ежедневните ѝ разходи са значително по-ниски. Хранителните продукти и лекарствата са по-достъпни, което ѝ дава възможност да живее по-спокойно и да си позволява неща, които в родината ѝ биха натоварили сериозно бюджета ѝ. Освен природата и животните, Росита оценява високо и присъствието на други германци в селото. Общността от нейни сънародници улеснява адаптацията ѝ и ѝ помага да се почувства у дома.

Сред заселниците са и Биргит и Маркус от Бавария, които живеят в Лозен вече три години и половина. Те решили да напуснат Германия след влошаване на здравословното им състояние. Разходите за здравни застраховки и медицинска помощ се оказали прекалено високи за тях, а напрежението в ежедневието допълнително задълбочило проблемите им.

Маркус работел в голям склад като мотокарист. Работата била тежка, натоварваща и свързана с продължителни смени. Постоянният стрес и преумората довели до бърнаут. Когато двамата научили за проекта в село Лозен, видели в него възможност да променят живота си и да намерят необходимите им тишина и спокойствие. След повече от три години в България Маркус смята, че състоянието му значително се е подобрило и определя възстановяването си на около 80%.

Биргит също имала сериозни здравословни проблеми. След като ѝ било диагностицирано тежко заболяване, двамата се изправили пред непосилни разходи за здравно осигуряване и лечение в Германия. Чувствали се отчаяни и не виждали изход, докато не разбрали за възможността да се установят в Лозен.

Пристигнали през зимата и първите месеци не били лесни. Постепенно обаче се приспособили към живота в селото. Най-силно ги привлекли тишината, мекият климат, близостта до природата и липсата на характерното за големите населени места напрежение. Малкият брой жители и спокойният ритъм на всекидневието им помогнали да се почувстват по-добре както физически, така и психически.

Зад разрастващата се германска общност стои проектът на Йордан Миланов – българин, който дълги години е живял в Германия. Той помага на германски граждани да се установят в селото и да започнат нов живот в България. Според него условията в Германия стават все по-трудни, особено за хората с ограничени доходи и здравословни проблеми. Затова мнозина търсят по-тихо и по-достъпно място, където пенсиите им да осигуряват нормален стандарт на живот.

Така Лозен постепенно се превръща в своеобразен втори дом за десетки германци. Докато много български села губят население, там новите заселници връщат живот в необитаваните къщи и изграждат общност, обединена от желанието за сигурност, по-ниски разходи и по-спокойно ежедневие.