Имаме всичко на нашата земя, а продължаваме да се делим и мразим
„Най-голямата ми болка е, че България не може да си намери мястото и хората, които да я управляват така, че да тръгне нагоре, да се въздигне, така да се каже. Мястото ни е прекрасно, но няма хора и някак на повечето не им пука за нищо.“
Това казва големият актьор Васил Михайлов, който само след дни – на 6 април, става на 86 години.
Войводата, както го наричат и в театъра, и извън него, ще отпразнува повода, като почерпи колегите си в Театър „Българска армия“, където от години играе в няколко представления.
„Все пак съм оптимист за бъдещето на страната ни, все очаквам и аз като другите, че някои от поколенията след нас ще обединят този народ. Младите все гледат навън да излязат, не ги влече да се връщат.“
Той призна, че една от големите му болки е, че сме много разделени. „Може да не е точно 3 март движение, може да е всичко, но трябва да се измисли нещо, което да обедини, да ни събира. Европа в момента все по-слаба става, а управниците ни не спряха да се надиграват, докога това“, пита актьорът.
По думите му на хората, които се занимават с изкуство, мястото им не е в политиката. „Разбрах това отдавна. Работата е изгнила отвсякъде, политиката е мръсна дума. Аз избягах от нея и дори не си взех заплатата, когато бях депутат във Великото народно събрание. Щях да я дам за благотворителност, знаете“, сподели Михайлов.
Оттеглил се, защото тогава и Радичков, и поетът Валери Петров избягали от политиката. „В онзи смисъл това, което се прави там, трябва да е в за хората, да се мисли държавнически, а не за облагодетелстването на един или друг човек“, казва Войводата.
Няма национална награда, с която Михайлов да не е удостоен като най-титулуван актьор. Той дори си позволява да откаже „Икар“ на Съюза на артистите в България за изключителен принос към българския театър в знак на протест за всичко, което „не се случва в българския театър“.
„Да ми простят хората, които се мъчат в тези творчески съюзи. Те едно време бяха измислица – купена от Съветския съюз. Чрез тях политиците да държат под око и под тояга творческата интелигенция – писатели, артисти, художници. Това е идеологията на всеки строй. Правителството си ги създаде, за да държи най-будната част от обществото в своите окови. Затова не ги уважавам. Демагогия. Остаряла история“, споделя актьорът.
С днешна дата уважаваният артист си мечтае да намери време да отиде до родната Стара Загора.
„Почетен гражданин съм там, но не съм играл в театъра там. Много съм признателен на моите съграждани за това признание. Носталгията към града ме влече. На всичкото отгоре и малкият ми син е женен за старозагорка. Но вече моите съученици са на по толкова години, че ме е страх да ги поканя на един обяд – няма да се познаем, а като се преброим, може и да е тъжно. Но винаги когато ходя в Стара Загора, се покланям на паметника на Петко войвода“, казва актьорът.
Това, което най го радва в момента, са децата, внуците и правнуците. За всички тях героят е един – дядо Васил.
