„Готови ли сме да се разделим със Северозападна България?“ е коментар на Диляна Димитрова в Сега. Публикуваме го без намеса.
Остаряваме, умираме, емигрираме, не раждаме и се тъпчем в няколкото града, където доходите стигат за нещо. Това са изводите от Преброяване 2021, които едва ли са новина за някого. Данните на НСИ свариха страната насред избори и без изглед да се сдобие с нормално управление в обозримото бъдеще, но и без това политиците рядко обръщат внимание на тази статистика. Тя се адресира от години по един и същи безумен начин – с популистко говорене на тема раждаемост и няколко вечни клишета.
Негативните демографски процеси не ни поставят в уникално положение. През 50-те години на XX век Ирландия е била в демографски колапс, но радикална реформа в образованието и индустрията са довели до рестарт на демографските показатели, припомни тези дни доц. Георги Бърдаров от Геолого-географския факултет на СУ. От пълно преобръщане имаме нужда и ние – в здравеопазването, образованието, социалните услуги, градовете и даже селата. Застъпващите се кризи и политическият хаос обаче ни водят уверено към мрачно бъдеще, в което единственото преобръщане ще е да сбъднем лошите демографски прогнози в съкратени срокове.
Общата картина – една цяла Северозападна България по-малко
Населението на страната към 7 септември 2021 г. е 6 519 789 души. Спрямо предишното преброяване през 2011 г. намалението е с 11,5%, или с 844 781 души – все едно някой е откъснал от нас цяла Северозападна България с Плевен, Благоевград, Перник и Кюстендил. В историята на преброяванията от 1880 г. този брой ни връща някъде в годините преди Втората световна война. Живеещите у нас намаляват от 1985 г. насам – това е последното преброяване с положителен прираст в България, тогава сме почти 9 млн. Под 7 млн. души паднахме в началото на 2019 г. Днес почти нямаме град, в който населението да се увеличава, но имаме много градове, които са такива само на книга – в тях няма даже 3000 жители.
Смъртността – проблемът, за който никой не говори
59,3% от общото намаление на населението се дължат на отрицателния естествен прираст, който се измерва с 501 000 души. Това е разликата между ражданията и умиранията. Няма светъл лъч в тази статистика – 2021 г., по-тежката от двете години пандемия, доведе до рекорден отрицателен прираст за една година от минус 90 317 души.
Политиците винаги говорят само за едната страна на този проблем – ниската раждаемост. Тя обаче е един от малкото показатели, по които стоим добре в Европа. У нас по последни данни на Евростат (2020) на една жена се падат 1,56 раждания – не е много, но е над средното за ЕС (1,5). Големият проблем тук е смъртността, но нейното споменаване обикновено предизвиква гняв и досада.
България е лидер в ЕС по лоши здравни показатели и години наред никой не прави нищо по този въпрос. У нас очакваната продължителност на живота е няколко години по-ниска от тази за Европа. България е на второ място след Румъния по детска смъртност, на първо място по сърдечно-съдови заболявания под 65-годишна възраст, на първо място по предотвратима смъртност от редица заболявания, на първо място по тютюнопушене сред подрастващите – можем до безкрай да продължим този черен списък, защото в здравния ни статус просто няма нито една добра новина.
Срещу всичко това стоят почти нулева профилактика, най-високият дял лично доплащане за лечение в ЕС и неефективна болнична система (с най-много легла на глава от населението). На хартия в здравеопазването се изливат милиарди, а на практика за хиляди българи да попаднат в болница е преживяване, съизмеримо със „Среднощен експрес“. Този разговор от години тъпче на едно и също място, без действителността да се променя към по-добро, а нестабилните управления на новото време не обещават нищо оптимистично на хоризонта.
Възрастните и младите – една все по-трудна комбинация
23,5% от населението на България към 7 септември 2021 г. е на 65 и повече години – 1 532 667 души. Може би не изглежда много, но трябва да ни тревожи – преди 20 г. делът на възрастните е бил 16,8%. Спрямо предходното преброяване тази възрастова група се увеличава с 12,6% (т.е. за десет години). В същото време населението във възрастовата група 15-64 г. намалява с 19,1%, или с почти един милион – 958 501 души. Това е много различна ситуация спрямо предходните преброявания – през 2011 г. при активните българи е отчетено даже незначително увеличение. Към 7 септември 2021 г. в активна възраст са 4 069 400 души, или 62,4%. През 2011 г. делът на хората в активна възраст е бил 68,3%.
Видно е от тези данни, че все по-малко хора в трудоспособна възраст се грижат за все повече хора извън активна възраст. На 100 души на възраст 15-64 г. се падат 60 души под 15 и на 65 и повече години. През 2011 г. това съотношение е било 46,5, т.е. тежестта върху хората в активна възраст се увеличава. През 2011 г. всеки 100 души, излизащи от трудоспособна възраст (60-64 г.), са били замествани от 70 млади българи, влизащи в трудоспособна възраст (15-19 г.). Днес това важно съотношение вече е 61, а само преди 20 години зависимостта е била обратната – на 100 излизащи са се падали 124 млади хора.
Извън проблемите с пазара на труда застаряващото население предполага изцяло нова ориентация на социалните и здравните услуги. До голяма степен въпросът тук е свързан с горния – за всяка държава е животоспасяващо да удължи годините в добро здраве на своите граждани. Но той има и второ измерение, за което в управлението има само поредица стратегии, една от друга по-смехотворни. У нас все още няма достъпна среда (включително модерни помощни средства), няма адекватни програми за рехабилитация при хронични заболявания и дългосрочна грижа, няма услуги, институции и развлечения, насочени към активен живот на възрастните. У нас да си на повече от 65 г. често означава да си самотен, болен, беден и забравен.
Ромите – извън статистиката и извън стратегиите
Етническият разрез на българското население все още не е обявен – това е част от информацията, която ще се оповестява в следващите месеци. Не можем обаче да заобиколим интеграцията на ромите, когато става дума за демографската криза. Според едно изследване, огласено преди 2 г. и изготвено с помощта на фондация „Фридрих Еберт“, в средата на века ромите ще бъдат 42% от най-младите хора и 20-24% от трудоспособното население. От ключово значение е да престанем да се проваляме в тяхното образование и трудово активиране. За истинска интеграция обаче работят само една-две неправителствени организации, останалите просто усвояват проекти. Държавата шумно събира отпадналите деца от училище всяка година, но мълчи има ли качествени резултати от тези кампании.
Емиграцията – рекордна, имиграцията – подценена
Данните от последното преброяване показват, че през 2011-2021 г. сме преживели голяма емиграционна вълна. През 2001-2011 г. намалението поради външна миграция се оценява на 175 244 души. През последния период – 2011-2021 г., страната са напуснали двойно повече хора – 344 000 (те отговарят за 40,7% от отрицателния прираст). Ако не беше тъжно, щеше да е смешно, че през 2011 г. Борисов се кълнеше, че за 1000 дни ще върне българите в България.
В голяма степен това са млади хора – ние изнасяме раждаемостта си навън, както каза зам.-председателят на НСИ Диана Янчева пред Нова телевизия. В последните години много се говори, че част от тези хора се завръщат в България. Напоследък входящият поток действително се доближава до изходящия, а заради пандемията в последните две години даже има превес. В статистиката обаче неизменно голям дял сред имигрантите имат идващите от Турция, Русия, Сирия, тъй че каква част от този поток се дължи на българите не е обявявано официално.
В последните месеци България прие 123 000 украинци, от които у нас останаха 85 000. Част от тези хора се интегрираха и започнаха работа, но като цяло опитът показа, че май не сме съвсем готови да решаваме демографските си проблеми така, както го правят в Европа – с внос на млади, образовани и активни хора.
През годините редица правителства са се упражнявали на тема как да върнем младите българи в родината, като идеите варират от тоягата (ще ги задължим да останат) до моркова (ще им плащаме по 1200 лв.). Нищо от това не е реализирано, нито пък би имало някакъв резултат. За връщането на хората вероятно повече биха имали значение тези фактори, които ги държат навън – нормална среда без корупция и нормални доходи. Това обаче са много по-сложни процеси от раздаването на пари на калпак.
Всички – в София, Пловдив, Варна и Бургас
40,2% от населението у нас живее в осемте най-големи общини. Други 83 общини събират едва 4,7% от хората. България е няколко гъсто населени острова на икономическа активност и добри доходи и огромната пустош на всичко останало. От това неравномерно разпределение не печели никой, но вече 15 години не съумяваме да запомним една от основните цели на европейските програми – сближаване на регионите и заличаване на неравенството в благосъстоянието на хората.
Напук на всичко това, в последните години има една тенденция, която при пандемията се очерта по-отчетливо – за пръв път вътрешната миграция се обърна от обичайната си посока село – град и град – по-голям град към бягство от града към селото. Това се вижда при вглеждане в статистиката на населението, особено около София. Държавата обаче е безгласен наблюдател и на тези процеси – предстои да бъдат оповестени данните за жилищния фонд, но едва ли в тях ще се види отчетлив напредък. У нас на село все още голяма част от базовите комунални условия са лично дело и никоя власт не се е засилила да прави канализация, пречиствателни станции, детски градини и училища. Единственият признак на цивилизация там ще си останат празните спортни площадки – паметник на глупостта на не едно правителство.
10 ЛЮБОПИТНИ ЧИСЛА
2,4 млн. души е намалението на населението за последните 40 г.
161 души живеят в най-малкия град Мелник.
6471 души живеят в най-голямото село Лозен.
2,5 пъти се е увеличило населението на софийското село Иваняне – от 929 на 2324 души.
1 183 454 души живеят в град София.
75 408 души живеят в цялата област Видин – по-малко, отколкото в град Сливен (80 467).
1,68 души на кв. км е гъстотата на населението в община Трекляно.
3135,75 души на кв. км е гъстотата на населението в община Пловдив.
948 души на кв. км е гъстотата на населението в София.
6 са градовете с над 100 000 жители – София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора. Сред тях вече не е Плевен.
