Наследниците на червените фамилии не тачат могилите на близките си
„Докато бях хорист в църковния хор на Софийските централни гробища, имахме понякога по два часа свободно време между опелата и реших да започна да се грижа първо за гробовете на моите роднини, а след това – и за гробовете на бележитите българи, погребани около църквата“, каза за „България Днес“ столичанинът Георги Шопов. 85-годишният химик по образование и певец в различни БГ хорове е главният герой в документалния филм на именития режисьор Стефан Командарев „От признателните потомци“.
Шопов е особено ангажиран с поддържането на „вечния дом“ на колоса Константин Кисимов, защото е свързан родово с Балчик, където загива при автомобилна катастрофа актьорът легенда.
„Гробът на Кисимов беше запуснат. И то, когато жена му беше още жива. Има и трима синове, познавам и тях“, разказва мъжът, приел като дело на живота си грижата за могилите на великите нашенци.
Особено занемарен по думите му бил гробът на великия бас Борис Христов. Георги Шопов обаче не пропусна да обясни, че уборките на могилите могат да се извършват само при сухо време. Друг голям проблем е, че натрупаните треви, бурени, листа и сухи клони при почистването било невъзможно да се изнесат със силите само на един човек, но от гробищната управа не взимали мерки за това. И понякога в краката на покойниците в съседство на именитите ни сънародници се образували цели камари.
„Гробовете на Димитър Талев и Адриана Будевска дори не можаха да бъдат идентифицирани. Починала е народна артистка, не знаеш коя е, железните букви са изтръгнати от надгробната плоча. Някой ще изпие едно шише ракия, като ги продаде“, негодува софиянецът с нестандартно „хоби“.
Димитър Талев
„Поддържам връзка със сина на Талев, Владимир, който живее в Берлин. И го информирам каква е ситуацията с гроба на баща му. Ходя много често там“, добавя Шопов.
И от надгробието на автора на „Железният светилник“ металните букви липсвали.
„Аз почистих гроба, положих един малък венец, изчиствах го от снеговете“, каза още химикът хорист.
„Гробът на Невена Коканова също беше в лошо състояние. Засякохме се веднъж с Мария Статулова там и си говорихме за голямата актриса, нейна колежка в Сатирата. На парцела на артистите има едно голямо дърво, което пуска шума и тя с години не е почиствана. По принцип това е задължение на близките. Веднъж близките на легендата на Народния театър Мила Павлова направиха оплакване, че в краката й се натрупала много шума. Аз нямаше къде да я сложа. И ето, искаш да направиш добро, а се оплакват от теб“, възмущава се Шопов.
Невена Коканова
„Но не може само близкият човек обаче да се справя с почистването на гроба“, убеден е той.
„Последният мохикан“, както го нарича в документалната лента Командарев, не поддържа само „последните домове“ на българите, свързани с Възраждането, със строителството на следосвобожденска България, на класиците в различните изкуства и литературата, а полага грижи и за могилите на партийните величия на 10-и парцел, наричан преди 10 ноември „Правителствения“.
„Познавам това място много отдавна. Даже през 1958 г. наш близък беше изровен от гроба си в 10-и парцел и на негово място погребаха Георги Дамянов, тогава председател на Президиума на Народното събрание“, спомня си 85-годишният мъж.
„Там е и гробът на Лев Главинчев. Когато го погребват, някой казва в надгробното слово, че е убил със собствените си ръце 250 души. Отивам да го търся, гроба го няма. Сега този парцел е почти празен. Людмила, Иван Славков, Андрей Луканов си стоят там. Но защо другите комунистически дейци не са в парцела, нямам представа. Аз даже се обърнах към т.нар. червени бабички, които иначе много протестираха с тенджери и тигани навремето, защо не се грижат за гробовете на своите близки и роднини, на които дължат постовете, до които са стигнали“, роптае срещу лицемерието им Шопов.
Той негодува и срещу поведението на дългогодишен близък приятел на Георги Парцалев, когото довел на гроба на великия комик, след като е възстановена откраднатата му бронзова фигура.
„В началото на 60-те Парцалев му издейства виза да замине за чужбина, той заминава, устройва се добре там, а когато го заведох на гроба му и го попитах може ли да полага грижи за него, той ми отговори, че не му е по силите“, не крие възмущението си бившият църковен хорист.
Тази събота на 9 март е Голяма (Месопустна) Задушница. Нека поне тогава отдадем достойна почит на починалите!
