Дарба в наследство: Внукът на феномена Слава Севрюкова твори уникални целебни картини! (СНИМКИ)

Русев е единственият творец в България, изработващ енергийни картини от хиляди сламки от житни класове и билки. 72-годишният мъж работи и живее в село Свидня в къщата на своята баба – легендарната пророчица Слава Севрюкова, която сама го е посветила в това тайнство.

Феноменът Слава Севрюкова

Русев е роден през 1952 г. в София. Дълги години работи като ръководен кадър в сферата на „Балкантурист“. Владее три езика. Във втората част на нашето интервю разговаряме с внука на Севрюкова за шифъра на енергийните му платна, за тайните на Вселената и за големите пророци на България.

– Г-н Русев, вие ли сте единственият творец в България, изработващ енергийни картини с растения?

– Съвсем отговорно мога да кажа, че е така. Питал съм, обикалял съм, и в Интернет рових, никъде не открих някой да прилага този метод не само в България, но и по света. Това е свързано и с една енергийност на платната, която аз впоследствие доказах.

В самото начало някои по-сензитивни хора или феномени, като ги видеха, дори само на снимка, оставаха поразени. Казваха ми, че платната ми имат някаква неземна сила. В един момент обаче реших да не приемам всичко на чисто доверие, а да подложа картините на изследване. Оттам стигнах до Асоциацията на радиестезистите в България и проф. Орлин Драганов. Той е лекар, който е отворен към алтернативната медицина. Един ден отидох при него с няколко картини, той много се зарадва. Измери ги и се оказа, че имат положителна енергийна вълна, достигаща до 9 метра срещу човека, който ги гледа. Това е максимумът по скалата на физикалната радиестезия. Т.е. те излъчват положителна енергия на разстояние от 0 до 9 метра.

Впоследствие направих и ксерокопия на картините, които също се оказа, че имат силно излъчване. Някои хора започнаха да си ги слагат в портмонетата или в дрехите като талисман, който неутрализира всички негативни енергии около нас.

– А как започнахте с този изобразителен метод и в какво се състои той?

– Военната си служба съм отбил като граничар. Тогава започнах да рисувам със сламки. Ще ви издам част от метода, който впоследствие доразвих. При него стеблата на житни растения се взимат, варят се, за да се омекотят, определено време и след това според сюжета на картината преценявам как да ги режа и къде. Но преди това всяко стъбълце минавам поне 40 пъти внимателно със скалпел, докато махна сърцевината и остане само сламката. Накрая решавам в естествения й цвят ли ще я използвам, или ще я боядисвам.

И тук стигаме до следващия момент и може би до отговора на мистерията защо картините имат енергийно въздействие. Защото вместо боя използвам определени билки, които сам бера, суша и след това извличам от тях цвета. Докато останалите картини въобще по света са прекрасни, уважение към таланта и моженето на авторите им, но от радиестезично отношение вълната им не е много позитивна. Причината са боите, които са петролен продукт.

– В първата част от разговора ни споделихте, че сте работили като управител на ресторанти в редица хотели у нас и в чужбина. В кой момент решавате да се посветите на изкуството?

– Да, в самото начало изработвах картините само със сламки, като хоби, и работех основно това, за което съм учил – управител на ресторанти в сферата на „Балкантурист“. След пенсионирането си в един момент за зачудих как да направя платната по-добри. Това беше около 2015 г. Дотогава правих картините с цвета на сламката, както слънцето я е обагрило, и допълнително получавах една тоналност при варенето на житните стъбла. Една нощ обаче сънувам баба ми Слава Севрюкова, която реално изигра голяма роля за творчеството ми.

– Как изглеждаше, като ви се яви, какво ви каза?

– Помня, че тя беше в профил, така с типичните си коси, а като лик бе на по-зряла възраст, както изглеждаше няколко години, преди да се спомине. Аз реално само главата й виждах и ясно чувах нейния глас. Няколко пъти повтори: „Билките, билките, в тях е Сътворението“. Два-три дни се чудех какво ще да е посланието, да не би да съм болен, че да ми трябват някакви илачи. Накрая се сетих, че баба всъщност ме насочва от Оня свят към онова, което най-много терзаеше съзнанието ми в онзи момент – как да направя творчеството си въздействащо, по-съвършено. Така след всичките съвпадения в живота ми – ожених се точно на нейния рожден ден – 5 декември, пак баба Слава ми каза и съдбоносни предсказания тогава в хотел „София“, където работих.

А след нейната кончина така ме завъртя животът и обстоятелствата, че заживях и започнах да рисувам именно в къщата й в село Свидня. И до днес всяка сламка аз оцветявам в съответния цвят с помощта на дадена билка, точно както тя ми подсказа.

– Изглежда къртовска работа, колко време ви отнема изработката на една картина?

– Ако имам поръчка и седна да работя всеки ден – къща, планина или икона във формат А4 – ми отнема някъде около 40 дена. Но говорим за пределна концентрация, усилие и търпение. За по-големи картини ми трябват 6-7 месеца, че и повече. Когато направя един фрагмент, се изисква време от поне 24 часа, за да съхне. Това допълнително усложнява и забавя. Картината на цар Симеон, вярно, не съм я правил непрекъснато, но изчислих, че ми е коствала около 8 месеца труд.

Чудотворната Мадона от Ченстохова.

– Какви са сюжетите на платната ви?

– Най-различни – Симеон, Левски, пейзажни картини с къщи, планини, борове или реки, реплики на чудотворни икони. Още навремето имах запитвания за покупки и се чудех как да оценя картините си, все пак аз не съм специалист, а нямам самочувствието на велик творец, не съм учил и художествена академия – самоук съм. Това, което знаех на 100%, е, че една картина ми отнема страшно много време.

Отидох при академик Светлин Русев с няколко платна. Това беше някъде около времето, когато рисуваше църквата на Ванга. А той, като ги видя, се хвана за главата как такова изкуство въобще е било възможно да съществува. Каза ми така – „Абе човек, ти от нищото, от голата слама правиш нещо велико“.

– На снимките, които ми показахте, Левски изглежда малко незавършен в сравнение с другите ви картини?

– Когато го правих, се случи така, че да ме посети мой приятел. С него водеше непознат за мен човек. Онзи, като видя картината – ахна. Започна да ме моли да я купи на момента. Казвам му, че имам много още работа по нея, а той – нямало да си тръгне без Апостола – така го бе запленил. Според него бил завършен. Накрая склоних.

Левски, изобразен от сламки и билки.

– От какви билки или лечебни растения добивате боите си?

– От всичко, което майката природа ни е дала – мащерка, коприва, босилек, липа, орехова шума. Стривам даже корени от дървета. От копривата например правя три вида зелено – от листата и корените. Въобще получава се наистина природен продукт. А ако дадена картина се гледа на слънце, тя пречупва светлината и изглежда поне петизмерна.

Назад към корените на българите.

– Споделихте за лечебен ефект, в какво се изразява той?

– Не си представяйте картините като лекарствено средство. Това е едно неопределено, но положително енергийно въздействие, което човек получава. То се отразява после на настроението, на тонуса, на по-спокойния сън, на по-балансираното поведение. Интересно е, че това, което радиестезията установи, е, че този изобразителен метод може да неутрализира негативните енергии, които неминуемо получаваме от досега си с околната среда. Те идват не само от стреса и лошите емоции, но и от електромагнитната радиация, която поглъщаме от заобикалящата ни техника, от токовите инсталации в стените и откъде ли не.

„Мечтание“, така е озаглавил картината си Руслан.

Личен архив

Ето например работещият компютър има негативно лъчение на 70-80 сантиметра. Правили сме експерименти с багети. Когато сложите нещо друго пред екрана, багетата продължава да регистрира това вредоносно лъчение. Щом обаче сложим картина от сламки и билки или нейна ксерокс репродукция, багетата вече не регистрира негативната енергия. Това бе изненада и за мен.

Вероятно картините правят защитен кафез – щит за човека. Ето моята лекарка в Своге не вярваше, а сега си има една картина от мене над компютъра. Разбира се, има и хора, които не се интересуват от това, а просто ги харесват като изкуство и естетика.

– На какво се дължи този ефект, за който говорите, на шифъра на природата, на цветотерапия или…?

– Не мога да си обясня и аз. Все си мисля, че наистина има някаква Всемирна мрежа от стечение на обстоятелства – сламките, баба Слава, нейната къща, наука и мистика някак си се преплитат. Сякаш наистина има някакво информационно поле във Вселената, за което и баба приживе говореше и откъдето тя черпеше знания за миналото, настоящето и бъдещето на България и човечеството. А това, че нещо не разбираме, не значи, че то не съществува.

– Помагат ли ни духовете на нашите близки от Оня свят, както Севрюкова е насочила и вас по творческия ви път?

– Какво да ви кажа, това е неизследван свят. Нямам чак такива способности, за да мога да дам някакъв краен отговор. Може би моят случай показва, че наистина Оттатък има друго, вероятно измерение (едно или повече), където животът продължава под някаква форма. Сега се сещам, че когато баба Слава ми предсказа бъдещето – на моята сватба в Грандхотел „София“, където и работех, тя ми откри и още нещо. Каза ми така: „Да знаеш, Руси, че получаваме понякога помощ и от душите на умрелите. Те са тук, точно на 40 метра над нас“.

– Познавали ли са се тримата големи феномени на България от XX век – Ванга, дядо Влайчо Пророка и Слава Севрюкова?

– Разбира се, и дори са си гостували понякога. Самата Ванга обаче е признавала, че Слава е на друго, по-високо ниво, и я превъзхожда в пъти. Баба наистина превъзхождаше другите от т. нар. велики оракули, защото имаше взор към науката, бе на ниво физика – атомни и субатомни частици. Много се говори за пророчествата й, но работата й с доц. Иво Лозенски остава малко встрани недооценена от българите. Тя видя устройството на силициевия атом три години преди американските учени да се произнесат за неговата решетка.

– А може би онова, което Слава е виждала да движи микро- и макрокосмоса, е намерило сега отражение и във вашите платна – единство от творчество, природа и светлина?

– Много поетично го казахте, ще ми се и на мен да е така. Или поне си струва да мислим в тази посока отвъд оковите на материята.